Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Тя остана да седи неподвижно, втренчена в очите му, сякаш никога досега не беше виждала същество като него. Вече можеше да престане да се преструва. Вече можеше да му каже какво наистина мисли за него, и колкото и отвратително да беше, нямаше да е и наполовина толкова лошо, колкото заслужаваше.
— Затова значи си наредил да не ме пускат — отрони най-сетне Мин. — Слушай ме сега, тъпа тикво, тъпкана с овча вълна. Готова бях от плач да изсъхна, защото твърде много смърт видях, а ти, ти бе готов да сториш същото, по същата причина. Това, което направихме двамата, невинно мое агънце, бе, че се утешихме един-друг. Приятелите се утешават понякога по този начин. И си затвори устата, рошльо емондополски.
Той я затвори, но само за да преглътне. А после запелтечи:
— Утешили сме се? Мин, ако Женският кръг у дома разбереше, че това, което направихме, сме го нарекли „утеха“, на опашка биха се наредили да ни съдерат кожите, дори да бяхме на петдесет!
— Добре поне че вече сме „ние“, вместо „аз“ — отвърна тя мрачно. Изправи се и размаха свирепо пръст. — Ти какво си мислиш, селянино, че съм кукла ли? Какво си мислиш — че толкова ми се е замаял умът, че не съм могла да ти кажа, ако не ми се е искало да ме докоснеш? Какво си мислиш — че нямаше да мога да ти го кажа ясно ли? — Свободната й ръка измъкна нож изпод палтото, размаха го и пак го прибра, без потокът от думи да секне. — Помня, че разкъсах ризата от гърба ти, защото не можеше да я издърпаш достатъчно бързо през главата си, за да ми хареса. Толкова за това дали съм искала да ме обгърнат ръцете ти! С теб направих нещо, което никога не съм правила с мъж — не си мисли, че не съм се изкушавала преди! А ти ще ми казваш, че си бил само ти! Все едно че мен ме е нямало!
Краката му се удариха в някакъв стол и той осъзна, че е започнал да отстъпва. Тя го изгледа намръщено и промърмори:
— Не мисля, че ми харесва сега да ме гледаш така отгоре. — И изведнъж го срита по пищяла, опря длани на гърдите му и го бутна. Той се тръшна в стола така силно, че за малко да го преобърне. Тя отметна глава и придърпа брокатеното си сетре, къдриците й се люшкаха.
— Може и така да е, Мин, но…
— Не може, а е така, овчарю — прекъсна го тя твърдо, — и ако отново посмееш да ми кажеш нещо друго, ще трябва да си извикаш Девите и да прелееш колкото можеш, защото така ще те напердаша, че ще ми зацивриш за милост. Трябва ти бръснене. И баня.
Ранд вдиша дълбоко. Перин си имаше толкова спокоен брак, с усмихната, кротка жена. Защо той винаги се оказваше привлечен от жени, които сякаш завъртаха главата му като пумпал? Една десета да знаеше от онова, което Мат правеше с жените, щеше да се оправи някак, но сега можеше само да продължи слепешката.
— Във всеки случай — промълви той предпазливо — мога да направя само едно нещо.
— И какво ще да е то? — Тя скръсти ръце и кракът й забарабани заплашително по пода, но той знаеше, че ще е най-доброто, което можеше да направи.
— Да те отпратя. — Също като Елейн и Авиенда. — Ако можех поне да се владея, нямаше да… — Кракът й забарабани още по-бързо. Може би трябваше да го премълчи. Утешавали се? Светлина! — Мин, всички около мен ги грози опасност. Отстъпниците не са единствените, които биха наранили всеки, който ми е близък, само заради възможността да наранят самия мен. А и аз самият. Вече не мога да сдържам нрава си. Мин, та аз едва не убих Перин! Кацуан беше права. Аз полудявам, освен ако вече не съм полудял. Трябва да те изпратя надалеч, за да си в безопасност.
— Коя е тази Кацуан? — попита тя толкова спокойно, че той се сепна, като забеляза, че кракът й продължава да потропва по каменния под. — Аланна спомена името й, сякаш че е родната сестра на Създателя. Не, не ми казвай; все ми е едно. — Не че му остави и косъмче пролука, за да й каже каквото и да било. — И за Перин ми е все едно. Ще ме нараниш тогава, когато и него. И ако искаш да знаеш, онази страшна крамола между двама ви пред всички си беше пълна фалшификация, сигурна съм. Изобщо не ме интересува нито нравът ти, нито дали си луд. Едва ли си чак толкова луд, иначе нямаше да се тревожиш толкова за това. Това, което ме интересува…
Тя се наведе, докато големите й, много тъмни очи се изравниха с неговите, съвсем близо, и изведнъж в тях лумна такъв блясък, че той сграбчи сайдин, за да се защити.