Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Двамата стражи стояха плътно от двете й страни, в случай че тя реши да създава проблеми с поведението си. Сигурно бяха видели доста сцени. Усети как лицето й пламва от възмущение.
— Защитник Мъксин, съпругът ми беше…
— Име. — Тъмните му очи плуваха върху главите на оставащите хора от опашката, без съмнение пресмятайки колко време остава до вечеря.
— Ричард.
Той я изгледа остро.
— Цялото име.
— Казва се Ричард Сайфър. Беше отведен снощи.
Не искаше да казва „арестуван“, сякаш самото споменаване на тази дума да утежни положението му.
Онзи запрелиства папките, явно Ничи не събуди ни най—малко интереса му. Стана й някак обидно, че мъжът пред нея не я гледа с онзи изпитателен поглед, с който я преценяваха повечето мъже — поглед, преценяващ какво се вижда и какво не от тялото й. Двамата стражи обаче не се посвениха да забият погледи в деколтето й.
— А! — Защитник Мъксин размаха някаква хартийка. — Късметлийка!
— Значи е освободен?
Той я изгледа, все едно бе побъркана.
— Късметлийка си, че му намерих името. Затворници биват отвеждани на много места. Защитниците не могат да знаят всеки къде е пратен.
— Благодаря ви — отвърна Ничи, като не знаеше за какво всъщност благодари. — Защо е задържан? Какви са обвиненията?
Мъжът смръщи чело.
— Откъде да знам какви са обвиненията. Още не си е признал.
На Ничи й призля. Много от жените преди нея бяха припаднали по време на срещата си със Защитника. Ръцете на стражите около нея я задържаха. Ръката на Защитника се канеше да им посочи да я отведат. Преди да е успял да го стори, Ничи събра цялата си енергия и каза с колкото се може по—спокоен глас:
— Моля ви, Защитник Мъксин, съпругът ми не е размирник. Той е смирен работник, труди се от сутрин до здрач. Никога не се е събирал с разни хора. Той е добър човек. Винаги прави това, което му се каже.
За миг й се стори, че човекът пред нея се замисля.
— Има ли някакви умения?
— Той е всеотдаен труженик на Ордена. Товари каруци.
Разбра, че е сбъркала още преди да довърши изречението. Ръката се вдигна, пръстите щракнаха, сякаш прогонват комар. Стражите я подхванаха под мишниците и като отлепиха краката й от земята, я отнесоха зад оградата.
— Но мъжът ми е добър човек! Моля ви, Защитник Мъксин! Ричард не е направил нищо! Той си беше у дома!
Думите й бяха искрени и не по—различни от думите на нещастните жени преди нея. Тя бе бясна, задето не успя да убеди Мъксин, че е по—различна — че Ричард е по—различен. Останалите се бяха опитали да сторят същото — вече го знаеше.
Стражите я отнесоха към къс тъмен коридор, извеждащ до една от страничните врати на крепостта. Камил подтичваше зад тях. Когато й отвориха вратата, навън вече падаше мрак. Изхвърлиха я през прага. Тя се изтърколи по стълбите. След нея излетя и Камил. Падна по лице в мръсотията. Ничи се изправи на колене и понечи да му помогне.
Без да става, извика към вратата:
— Какво ще стане със съпруга ми?
— Ела пак някой друг ден — отвърна й единият страж. — Като признае, Защитникът ще ти каже какви са обвиненията.
Ничи знаеше, че Ричард никога няма да признае нищо. По—скоро би умрял. Което бе все едно за хората тук.
— Мога ли да го видя? — Тя сключи молитвено ръце, както бе коленичила край Камил. — Моля ви, нека поне да го видя?
Единият от стражите прошепна нещо на другия.
— Имаш ли пари? — попита я след малко.
— Не — проплака тя.
Онези тръгнаха да се прибират.
— Чакайте! — изкрещя Камил.
Когато двамата се обърнаха, Камил се хвърли нагоре по стълбите. Вдигна крачола на панталона си и си свали обувката. Изтръска я и в дланта му падна монета. Без да се замисли, подаде сребърната пара на единия страж.
Когато я погледна, онзи направи кисела физиономия.
— Не е достатъчно за свиждане!
Камил се увеси на ръката на едрия мъж, който се канеше да се обърне.
— Имам още у дома. Моля ви, нека отида да ги взема. Ще тичам. Мога да се върна след час.
Мъжът поклати глава.
— Не тази нощ. Свижданията за онези, които могат да платят таксата, са предвидени за вдругиден. След залез слънце. Но се пуска само един посетител.
Камил посочи с ръка Ничи.
— Жена му. Тя ще отиде.
Стражът я изгледа, ухили се мазно, сякаш за да прецени какво още би могла да му даде в замяна Ничи при посещението при съпруга си.
— Само гледайте да донесете таксата.
Вратата се затръшна.
Камил изтича надолу по стълбите и я сграбчи за ръката, а големите му очи бяха пълни със сълзи.