Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Кимура продължаваше да е блед пред очерталата се картина.
— Какъв чин имате, Клерк-сан?
— Полковник от Седми отдел, Първо главно управление на Комитета за държавна сигурност.
— Аз пък си мислех…
— Да, новото име, новият акроним. Каква тъпотия! — изсумтя Кларк. — Кимура-сан, аз съм разузнавач. Задачата ми е да защитавам страната си. Очаквах работата ми тук да е проста и приятна, но сега се оказвам… Разказвал ли съм ви за проекта „Райън“?
— Веднъж го споменахте, обаче…
— При избирането на американския президент Рейгън (тогава бях капитан, като нашия Чехов) политическите ни експерти проучиха идеологическите убеждения на човека и изразиха опасение, че той може наистина да замисля атомно нападение срещу нас. Ние незабавно положихме безумни усилия да разберем какви са шансовете. Накрая решихме, че е станала грешка, че Рейгън, колкото и да мрази Съветския съюз, не е глупак. Какво обаче — продължи полковник „Клерк“ — вижда родината ми сега? Една нация, разработила тайно атомни оръжия. Нация, решила без никаква основателна причина да атакува държавата, която й е по-скоро търговски партньор, отколкото враг. Една нация, нападала неведнъж Русия. И така, заповедите, които получих, приличат много на проекта „Райън“. Разбирате ли ме сега?
— Какво искате? — попита Кимура, като вече знаеше отговора.
— Искам да зная местоположението на тези ракети. Излезли са от фабриката с влак. Трябва да зная къде са сега.
— Как мога да…
Кларк го сряза с поглед.
— Начинът си е твой проблем, приятелю. Аз ви казвам какво ми трябва. — Той замълча за по-голям ефект. — Помислете си, Исаму: такива събития получават свой живот. Те изведнъж започват да управляват хората, които са ги предизвикали. Когато в уравнението участват атомни оръжия, възможните последствия… донякъде са ви известни, донякъде не. На мен обаче са ми известни. Виждал съм докладите за нещата, които американците някога можеха да ни сторят, и за онези, които ние бяхме в състояние да им причиним. Те бяха част от проекта „Райън“, нали разбирате? Заплашването на една велика сила е печална и глупава постъпка.
— И да разберете, какво?
— Това не знам. Зная само, че страната ми ще се чувства много по-сигурно с тази информация, отколкото без нея. Такива са нарежданията, които получих. Мога ли да ви принудя да ни помогнете? Не, не мога. Но не ни ли сътрудничите, значи помагате родината ви да бъде изложена на опасност. Помислете си — заключи той със студенината на съдебен лекар. После му стисна ръката съвсем дружелюбно и се отдалечи.
— Пет цяло и седем, пет цяло и шест, пет цяло и осем от съдията от Източна Германия… — прошепна Динг, когато се отдалечиха достатъчно. — Божичко, Джон, ти наистина си руснак.
— Няма съмнение, хлапе. — Кларк успя да се усмихне.
Кимура остана на дока още няколко минути, загледан в бездействащите кораби оттатък кея. Имаше няколко ферибота за автомобили, но повечето бяха стандартни кораби с контури, порещи вълните, докато те кръстосваха моретата по редовните си курсове в името на търговията. Тази привидно обикновена сфера на цивилизацията бе почти лично верую за Кимура. Търговията сближаваше нациите в нужда и тъй като се нуждаеха една от друга, накрая те успяваха да открият основателна причина за запазване на мира, колкото и жлъчни да са иначе отношенията им. Той обаче познаваше историята достатъчно добре, за да съзнава, че не винаги става така.
„Нарушаваш закона — упрекна се Кимура. — Позориш името и семейството си. Унижаваш приятелите и колегите си. Предаваш отечеството си!“
Но, дявол го взел, чия страна предаваше той? Хората избираха членовете на Диетата, а техните представители избираха министър-председателя… Ала в действителност на народа изобщо не му позволиха да си каже думата по въпроса. Хората, също като неговото министерство и членовете на Диетата, бяха просто зрители. Тях ги лъжеха. Родината му бе във война, а народът всъщност не знаеше! Страната му беше положила усилия, за да произведе ядрени оръжия, а хората не знаеха. Кой е дал тази заповед? Правителството ли? То просто се бе сменило — за пореден път — и несъмнено посветеното на това време означаваше… Какво?
Не знаеше. Разбираше, че руснакът е прав или поне до известна степен. Свързаните със събитията опасности трудно можеха да се предвидят. Страната му бе изложена на такъв риск, какъвто не е имало през целия му живот. Нацията се отдаваше на лудостта и нямаше лекари, които да поставят диагнозата. Кимура можеше да е сигурен единствено за факта, че нещата така са надвиснали над главата му, че не знаеше откъде или как да започне.