Нож от блянове

— Ето те и теб — каза ведро Берелайн. Сигурно се беше облякла набързо, защото дългата й черна коса изглеждаше все едно, че четката само я е близнала, но пък сивата й рокля беше чиста и огладена. Слугините й никога не й даваха да облече нещо, което не е минало под ютията. Протегна сребърен бокал с вино към Бреане, да го допълни от каната с високото гърло, и кайриенката го направи с гримаса. Слугинята на Файле изпитваше страстна неприязън към Берелайн. Самата тя обаче като че ли не го забелязваше. — Прощавай, че влязохме в шатрата ти, но флаг-генералът поиска да те види и реших да й правя компания. Разправяше ни тук за някакви Бели плащове.

Балвер стоеше, без да се натрапва, в един ъгъл — дребният като птиченце мъж можеше да стане незабележим като гущер на клон, ако поиска — но мирисът му се изостри, щом се спомена за Бели плащове.

Тилий се поклони, без да прегъне крак, а и без да изпуща от око Анура. Като че ли вярваше, че Айез Седай всеки момент ще почне да бълва змии и гущери. На Перин му се стори, че мирише отчаяно, но смуглото й лице не го издаде.

— Милорд, имам за вас две новини и реших, че трябва да ви ги донеса незабавно. Започнахте ли да слагате вилняка във водата на града?

— Започнах — отвърна той уморено и хвърли наметалото върху един от обкованите с месинг сандъци. Тилий въздъхна. — Казах ти, че ще го направя. Щях да съм го направил преди два дни, ако онази глупачка в Алмизар не се мота толкова. Какво се е случило?

— Извинете ме — заяви Лини, — но ме вдигнаха от постелята и искам да си легна. На някой трябва ли му още нещо тази нощ? — Никакви реверанси и никакви „милорди“ нямаше от страна на крехката на вид жена с бялата, разрошена от спането коса. За разлика от Берелайн, беше навлякла кафявата си рокля набързо, нещо необичайно за нея. Миризмата й беше настръхнала от неодобрение. Беше от онези, които вярваха в нелепата клюка, че Перин е спал с Берелайн същата нощ, в която беше пленена Файле. Избягваше да го погледне.