20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— От най-тлъстия! — извика д’Артанян, който не можа да се въздържи да не се засмее въпреки сериозността на положението.
— Да, господине — отвърна Мускетон, смаян малко от тая веселост, — и позволете ми да ви кажа, че не виждам тук нищо смешно.
— Тоя добър Мустон е олицетворение на предаността! — каза Портос. — Обзалагам се, че ти се виждаше вече нарязан на парчета и изяден от господаря ти, нали?
— Да, господине, макар че тая радост, която отгатвате у мене, е смесена отчасти, признавам си, с известна тъга. Все пак аз няма да съжалявам много за себе си, господине, ако, умирайки, съм убеден, че съм ви още полезен.
— Мустон — рече трогнатият Портос, — ако някога видим отново замъка ми Пиерфон, ще ви подаря за вечно владение, за вас и за наследниците ви, лозето над фермата.
— И ще го наречете лозето на Предаността, Мустон — прибави Арамис, — за да предадете на следващите поколения спомена за вашето самопожертвуване.
— Кавалере — каза д’Артанян, като се смееше, — вие бихте хапнали от Мустон, без да се гнусите много, нали, особено след два-три дни диета?
— О, честна дума, не! — отвърна Арамис. — Бих предпочел Блезоа, защото отскоро го познаваме.
Ясно е, че през време на тия шеги, които имаха за цел да накарат Атос да забрави току-що разигралата се сцена, слугите не бяха съвсем спокойни, с изключение на Гримо: той знаеше, че опасността, колкото и да е голяма, няма да го засегне.
Ето защо Гримо не вземаше никакво участие в разговора, мълчеше както винаги и работеше усърдно с двете гребла.
— Ти все гребеш? — обърна се към него Атос. Гримо кимна утвърдително.
— А защо?
— За да се стопля.
Действително, докато другите корабокрушенци трепереха от студ, от мълчаливия Гримо падаха едри капки пот.
Изведнъж Мускетон извика от радост и издигна над главата си бутилка.
— О! — каза той и подаде бутилката на Портос. — О, господине, спасени сме! В лодката има припаси!
И бъркайки бързо под пейката, откъдето извади скъпоценния предмет, той изкара последователно още дузина такива бутилки, хляб и къс осолено говеждо месо.
Безполезно е да казваме, че това развесели всички с изключение на Атос.
— Дявол да го вземе! — извика Портос, който, както си
спомняме, беше гладен още когато се качваше на фелуката. — Чудно е колко се отваря апетитът от вълненията!
Той изпи наведнъж една бутилка и изяде сам почти една трета от хляба и осоленото говеждо месо.
— Сега — каза Атос — спете или се помъчете да спите, господа. Аз ще бдя.
За други хора, не като нашите смели търсачи на приключения, това предложение би било подигравка. Наистина те бяха мокри до костите, духаше леден вятър и току-що преживените вълнения като че ли трябваше да им попречат да затворят очи. Но при тия избрани хора с железен характер, при тия тела, свикнали на всякаква умора, сънят идваше при всички обстоятелства в определения час, без да става нужда някога да го викат.
И тъй след малко всеки от тях, имайки пълно доверие в кормчията, се облегна колкото се може по-удобно и се опита да се възползува от съвета на Атос, който, седнал при кормилото и с очи вперени в небето, където без съмнение търсеше не само пътя за Франция, но и лицето божие, остана сам, както обеща, замислен, без да спи, насочвайки малката лодка по определения й път.
След няколко часа сън пътниците бяха събудени от Атос.
Първите отблясъци на зората осветиха синкавото море и отпред, приблизително на десет мускетни изстрела, се показа черна маса, над която беше разперено триъгълно платно, тясно и дълго като крилото на ластовица.
— Кораб! — в един глас извикаха четиримата приятели, докато от своя страна слугите изразяваха различно радостта си.
Наистина това беше транспортен кораб от Дюнкерк, който отиваше към Булон.
Четиримата господари, Блезоа и Мускетон сляха гласовете си в един общ вик, който се понесе по гъвкавата повърхност на вълните; а в това време Гримо, без дума да продума, сложи шапката си на края на греблото и го издигна, за да привлече вниманието на тези, които ще чуят вика.
След четвърт час лодката на транспортния кораб ги изтегли; те се качиха на палубата. Гримо даде двадесет гвинеи на шкипера от името на господаря си и в девет часа
сутринта, при попътен вятър, нашите французи стъпиха на
родната земя.
— Дявол да го вземе, колко силен се чувствуваш тук! — каза Портос, като заби широките си крака в пясъка. — Нека дойде сега някой да се скара с мене, да ме погледне накриво или да ме подразни, ще види с кого има работа! Дявол да го вземе, готов съм да се бия с цяло кралство!
— А аз ви моля да не се хвалите толкова високо, Портос — забеляза д’Артанян. — Струва ми се, че ни оглеждат доста.