20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Най-после той потъна. Атос го беше следил с меланхолен и съжалителен поглед.
— Браво, Атос! — каза Арамис с увлечение, на което се предаваше рядко.
— Чудесен удар! — извика Портос.
— Аз имам син — отвърна Атос, — искам да живея.
— Най-после — рече д’Артанян — господ си каза думата.
— Не аз го убих — прошепна Атос, — а съдбата.
XVI. В КОЯТО, СЛЕД КАТО ИЗБЯГНА ОПАСНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗПЕЧЕН, МУСКЕТОН СЕ ИЗЛОЖИ НА ОПАСНОСТТА ДА БЪДЕ ИЗЯДЕН
Дълбоко и дълго мълчание се възцари в лодката след ужасната сцена, която току-що описахме. Луната надзърна за минута, като че ли съдбата искаше нито една подробност от това събитие да не остане скрита от очите на зрителите, и се потули зад облаците; всичко потъна отново в мрак, тъй страшен във всички пустини и особено в тая водна пустиня, която се нарича океан; чуваше се само свиренето на западния вятър по гребените на вълните.
Портос пръв наруши мълчанието.
— Много неща съм видял в живота си — каза той, — но нищо не ме е потрисало като това, което току-що видях. И все пак, колкото и да съм смутен, заявявам ви, че съм
безкрайно щастлив. Като че ли някаква тежест падна от гърдите ми и най-после мога да дишам свободно.
Наистина Портос въздъхна тъй силно, че не можеше да не се възхити човек от силата на дробовете му.
— Не мога да кажа същото за себе си — обади се Арамис, аз и сега още треперя. Дори не вярвам на собствените си очи, съмнявам се в това, което видях, търся с очи около лодката и всяка минута очаквам, че тоя негодник ще се появи отново, стиснал тоя нож, който стърчеше в гърдите му.
— О, аз съм спокоен — продължи Портос. — Ударът е нанесен до шестото ребро и ножът е забит до дръжката. Не ви укорявам, Атос, напротив, хваля ви. Когато се удря, така трябва да се удря. Ето защо сега дойдох на себе си, дишам свободно, весел съм.
— Не бързайте да възпявате победата, Портос! — каза д’Артанян. — Никога досега не сме били в такава страшна опасност, както сега; човек може да победи човек, но не и стихията. Ние сме в открито море, нощем, без водач, в несигурна лодка; ако вятърът преобърне лодката, ние сме загубени.
Мускетон въздъхна дълбоко.
— Вие сте неблагодарен, д’Артанян — заговори Атос, — да, неблагодарен, щом се съмнявате в провидението тогава, когато то ни спаси по такъв чудесен начин. Нима си мислите, че то ни преведе през толкова опасности, за да ни изостави след това? О, не! Когато тръгнахме на път, духаше западен вятър; той духа и сега.
Атос се ориентира по полярната звезда.
— Ето Голямата мечка — продължи той, — следователно там е Франция. Да се оставим на вятъра и ако не се промени, той ще ни закара към бреговете на Кале или Булон-. Ако лодката се преобърне, ние сме достатъчно силни и достатъчно добри плувци, за да я изправим отново или да се уловим за нея, ако това превишава силите ни. Впрочем ние сме на пътя на всички кораби, които отиват от Дувър към Кале и от Портсмут към Булон; ако върху водата оставаха следите им, те биха издълбали цяла падина тук, на същото място, където сме. Значи невъзможно е да Не срещнем на разсъмване някоя рибарска лодка, която Ще ни прибере.
— А ако не срещнем никого например и ако задуха северен вятър?
— Тогава работата е друга — отговори Атос, — тогава ще видим суша само отвъд Атлантическия океан.
— Това значи, че ще умрем от глад — прибави Арамис.
— Това е повече от вероятно — отвърна граф дьо Ла Фер, Мускетон въздъхна втори път, още по-тежко от първия.
— Е, Мустон — обърна се към него Портос, — какво ви е и защо все въздишате? Това става досадно.
— Студено ми е, господине — отговори Мускетон.
— Не може да бъде — рече Портос.
— Как не може да бъде? — запита Мускетон учуден.
— Разбира се. Тялото ви е покрито с пласт сланина, който не пропуска въздуха. Има нещо друго, говорете откровено.
— Е да, господине… Именно тоя пласт сланина, който възхвалявате, ме плаши.
— А защо, Мустон? Говорете смело, тия господа ви позволяват.
— Защото, господине, си спомних, че в библиотеката на замъка Брасьо има много книги за пътешествия и между тях са книгите на Жан Моке, прочутия пътешественик на крал Анри IV.
— Е та?
— Та в тия книги, господине, се разказва много за морски приключения и за случаи като тоя, който сега ни заплашва.
— Продължавайте, Мустон, това сходство е много интересно.
— Е, господине, в такива случаи изгладнелите пътници, както разказва Жан Моке, имат страшния навик да се ядат едни други и започват от …