Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Чуйте!
Повиши глас повече отколкото бе искал и помещението за миг утихна, после избухнаха смехове. Пламнал от яд, Ерик вдигна ръка.
— Съжалявам. — Усмихваше се на собственото си смущение. — Като кум имам задължение да предложа тост за новобрачната двойка. — Той погледна към Луис. — Поне така ми бе казано.
Луис му кимна със светска усмивка и махна с ръка.
— Не ме бива много по думите — каза Ерик, — но едно знам добре: Ру е мой приятел, по-скоро брат, и ми е по-близък от всеки друг, затова му желая само щастие. — После погледна Карли и допълни: — Надявам се, че ти го обичаш също колкото и аз, а той ти отвръща с най-сърдечно чувство, което заслужаваш.
Вдигна високата стъклена чаша с вино и заяви:
— За новобрачната двойка. Да доживеят до дълбока старост и никога да не съжаляват за съвместния си живот. Нека познаят щастието всеки ден от живота си.
Сватбарите пиха и шумно се присъединиха към поздрава, после Ру стана и каза:
— Благодаря ви. — Обърна се към Карли. — Знам, че преживя трудни дни — започна младият мъж, като очевидно намекваше за смъртта на баща й — но искрено желая да помогна лошите времена да потънат в забрава и да изпълня дните ти с щастие.
Карли се усмихна и се изчерви. Ру неловко хвана ръката й.
Вечерята продължи. Ру бе изпълнен с добро настроение и твърде много вино. Забеляза, че Ерик отделя много време, за да разговаря с Катерина, и че Карли продължава да мълчи, както беше през по-голямата част от деня.
Скоро гостите почнаха да си тръгват. Ру и Карли пожелаха лека вечер на Ерик, който беше последният им гост. Вратата се затвори, Ру се обърна към съпругата си и видя, че тя го гледа странно.
— Какво има? — попита той, внезапно уплашен. Нещо в лицето й му показваше, че трябва да е нащрек.
Тя пристъпи към него и положи глава на рамото му.
— Съжалявам.
Сърцето му се сви, но той се помъчи да запази спокойствие и попита:
— За какво говориш?
Карли изхълца и каза:
— Исках днес да е щастлив ден.
— А не беше ли? — попита Ру.
Единственият й отговор бяха сълзите.
11.
Пътешествие
Язон посочи.
Купчината счетоводни книги и списъци пред бившия келнер от „Барет“ се беше увеличила.
— Прегледах ги всичките — каза той и стана от писалището.
Специално за него дърводелците бяха направили шкаф с чекмеджета, както и ниски дъсчени перила около работното му място, така че да може да вижда всеки влязъл в склада и в същото време да разполага с известна самостоятелност. Ру каза на младежа, че ще отговаря за нормалния ход на търговските операции и за превозването на стоките, ако той, Дънкан и Луис отсъствуват по едно и също време.
Дънкан очевидно скучаеше, когато се обсъждаха делови проблеми, с изключение на въпросите, засягащи парите, които трябваше да му бъдат изплатени, а Луис, както винаги, тънеше в собственото си самодоволство.
— Е, и? — попита Ру.
— Ами, трябва да ти кажа, че си в по-добро положение, отколкото предполагаш — каза Язон, — стига да успееш да накараш длъжниците на Хелмут да си платят. — Подаде му един пергамент, върху който бе работил няколко дни, и добави: — Направих списък на дължимите суми и на съответните лица.
— Тук има и няколко благородници! — каза Ру, като хвърли бегъл поглед на списъка.
— Опитът ми от кафене „Барет“ — Язон се усмихна — ми подсказва, че те понякога доста бавят плащанията си. — Замисли се за момент и добави: — Ако нямаш нищо против, бих те посъветвал да не се занимаваш с някои от тези дългове. Вместо да ти броят пари, някои високопоставени лица в двора могат да ти окажат услуга и да се застъпят за теб пред друг благородник. Общо взето така се прави.
— Не те разбирам — поклати глава Ру.
— Повече трудности срещнах с това — каза Язон и му подаде друг лист.
— Какво е това?
— Хора, с които господин Гриндъл е въртял търговия в далечни градове, но имената им са неизвестни.
— Неизвестни ли? — Притеснението на Ру беше очевидно.
— Това не е нещо необичайно — каза Язон. — Често пъти работещите с ценни стоки не искат да се разбира, че притежават подобни неща или че смятат да ги продават. Тук има само отделни знаци. Това е своеобразен код и само господин Гриндъл би могъл да знае кои са тези хора.
Ру погледна списъка озадачено.
— Може би Карли знае нещо за тях. Разбира доста повече от работата на баща си, отколкото предполагах.
— Какво ще правим сега? — попита Дънкан.
Напоследък Ру се дразнеше от държането на братовчед си и често се ядосваше, че той няма такъв авторитет като Луис. Ру се опитваше да представя Дънкан за по-солидна личност, но бе открил, че той няма амбицията на Луис да се труди сериозно и упорито. Родезиецът рядко се оплакваше и винаги беше много изпълнителен по отношение на поставените му задачи, докато Дънкан често бе небрежен и оставяше нещата недовършени.