Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко, ако те боли някъде или нещо такова, ще ти доведа лечителя да те изцери! В града ни има лечител чужденец, самият султан го е довел и казват, че бил много изкусен!
— Не съм болен аз, майко, но си мислех, че всички жени са като тебе! — рекъл Аля ад-Дин. — А вчера видях султанската щерка, когато отиваше в хамама! Озари ме прекрасният й лик — хвала на онзи, който я е дарил с толкова хубост! Ах, майко, мигом се влюбих и пламнах от страст към тази девойка, каквато не мога да ти опиша! Не ми се живее, ако не я имам за жена. Реших да я поискам от баща й султана според закона на всевеликия Аллах!
Майка му го помислила за малоумен и рекла:
— Името на Аллаха да те пази, синко! Да не си полудял? Как можеш да се сватоеваш за дъщерята на султана?
— Майчице, не съм полудял! — възразил синът. — Думите ти няма да променят намерението ми! Аз ще стигна до Бадр Будур! Смятам да пратя сватове при баща й, султана, и да я поискам за жена!
— Заклевам те в живота си, синко! — възкликнала майката. — Откажи се! Кой смее да застане пред султана? Нито си сановник, нито си емир — кой ще иде да я иска за тебе от султана?
— Майчице, само ти можеш да свършиш тази работа! — замолил се Аля ад-Дин. — Няма кой да измоли от султана дъщеря му за мене, освен тебе!
— Да ме пази Аллах! — възкликнала майката. — Да не би и аз да съм си изгубила ума? Чедо, само си помисли — кой си ти, че да искаш султанската щерка? Ти си син на шивач, нищо повече, при това на най-нископоставения шивач! Баща ти беше най-бедният измежду всички в този занаят! Че и аз, майка ти, коя съм, а? Родът ми също е от най-бедните в града! Как тогава ще посмееш да поискаш султанската щерка — баща й ще се съгласи да я даде само за царски или даже по-горен по сан, благородство и произход!
— Майчице, самият аз съм мислил за това, сам знам, че съм син на бедняк! Но това няма да ме спре! Надявам се, че щом съм ти син, ще ми направиш това добро, иначе ще умра и ти ще останеш клета-самичка! Спаси ме от смъртта!
— Да, чедо, син си ми, майка съм ти! Кръв от кръвта ми си и си нямам другиго освен тебе! Повече от всичко на света искам да си щастлив, да ти се радвам, да те оженя, ала за невеста с нашето потекло! Пък и нали, щом тръгна да я търся, родителите й ще ме питат дали си имаш занаят, земя, градина! Как ще се осмеля да моля за твоя жена дъщерята на владетеля на Китай, по-висок от който е нямало и няма да има! Помисли добре, върни си разума! Ако аз, да предположим, отида при султана с молбата ти, за да ти угодя, това ще ни донесе само беди и нещастия! Такава опасна работа може би дори крие смърт и за двама ни! Откъде да събера смелост? Как да вляза при него? А даже да успея — какво ще му кажа, какво ще му отговарям? Щом чуе молбата ти, ще ме помисли за луда! Пък и какъв дар ще му занеса? Синко, я ми кажи какво си направил за страната и за султана, за да чакаш милост от него, при това не каква да е, а именно такава, каквато ти се иска? Султанът такива награди никому не дава! Как тогава да искам дъщеря му за тебе?…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ДЕВЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Аля ад-Дин изслушал думите на майка си, разбрал, че тя има право, и рекъл:
— Майко, всичко, което изреди, е истина! Но също така ти ми напомни за нещо, за което не бях помислил! Сега намерението ми да те изпратя при султана, за да поискаш дъщеря му за мене, стана още по-уверено! Колкото до дара, който според обичая ще поднесем на негово величество, не се бой! Имам такъв дар, по-добър от който не може да поднесе нито един цар, пък и никой цар, да ти река аз на тебе, няма подобен на него! Това са плодовете от дърветата, които донесох от съкровищницата! Мислех, че са прости стъкълца, но проверих и видях, че са скъпоценни и царете по цялата земя нямат даже един подобен на тях! Разбрах, че тези са толкова скъпи, че просто не може да се изчисли цената им! Мамо, ние имаме там един порцеланов поднос! Донеси го, аз ще ти насипя върху него догоре от тези драгоценни камъни, а ти ще ги предложиш като дар на султана! Убеден съм, че този дар ще бъде добър предлог султанът да те приеме учтиво и да чуе всичко, което му кажеш! Ако се постараеш, ще ми спасиш живота, ако ли не — ще умра от огромната си обич!