Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Подир два-три дни ще мине — отговори Том. — Слушай, татко, след вечеря ще отида да разбера какво ставаше там на пътя. То мира не ми дава. Ще дойдеш ли с мен?

— Не — рече бащата. — Искам малко да поживея така — само да работя и за нищо да не мисля. Напоследък само си блъсках главата — омръзна ми това мислене. Не, ще поседя малко и ще си легна.

— А ти, Ал?

Ал отвърна очи.

— Аз смятам да се поразходя из лагера и да надзърна тук-таме — отвърна той.

— Чичо Джон няма да дойде, знам. Нищо, ще отида сам. Умирам от любопитство.

Бащата каза:

— А моето любопитство ще стане по-голямо и от твоето, като понамалеят ей тези полицаи.

— Може да ги няма нощем — рече Том.

— Не мисля да ги проверявам. И по-добре не казвай на майка си къде ще вървиш. Ще я разтревожиш.

Том се обърна към Ал:

— А теб не те ли интересува какво става там?

— Предпочитам да се поразходя из лагера.

— Да търсиш момичета ли?

— Моя работа — озъби се Ал.

— Пък аз все пак ще отида — рече Том.

Те излязоха от градината и тръгнаха по прашната алея между два реда червени къщички. Тук-таме от вратите струеше бледата жълта светлина на газовите фенери, а вътре в полумрака шаваха черни сенки.

В дъното на алеята, опрял пушка на колене, както преди седеше караулният.

Като го достигна, Том забави крачки.

— Има ли къде да се измием, мистър?

Караулният се взря в него в тъмнината, после отвърна:

— Виждаш ли цистерната?

— Да.

— Там има маркуч.

— А топла вода има ли?

— Я го виж ти него! Да не си Джон Морган62!

— Не — каза Том. — Не, разбира се, не съм. Лека нощ, мистър.

Караулният презрително изръмжа.

— Топла вода! И това не бях чувал. Скоро може да поискат и вана. — Той мрачно погледна след Джоудови.

Иззад крайната къщичка се показа другият караулен.

— Какво има, Мак?

— Разправям се с ей тези проклети оки. Питат: „Има ли топла вода?“

Другият караулен опря приклада на пушката си в земята.

— Ето какво правят правителствените лагери. Тези, изглежда, също са били в такъв лагер. Не, докато не се разправим с тези лагери, мира няма да имаме. Току-виж, и чисти чаршафи ни поискали.

Мак попита:

— Е, как е там, на пътя?

— Цял ден крещяха. Сега за тях се погрижи федералната полиция. Ще им платят на тези кресльовци. Казват, че сред тях имало някакъв висок, слаб кучи син — подстрекавал всички. Сега ще го хванат и тогава ще сложат край на цялата тази каша.

— Ако всичко се оправи тъй лесно, може да останем без работа — рече Мак.

— За нас работа винаги ще се намери. Та това са оки! Окото ти винаги трябва да е в тях. А ако много се укротят, може да ги поразбутаме малко.

— Като намалят надниците, те сигурно ще почнат да се вълнуват.