Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Майката строго изрече:
— А нима вие също сте похарчили галон бензин, за да го докарате дотук?
Продавачът възторжено се разсмя.
— Ако се разсъждава така, всичко ще излезе наопаки — каза той. — Ние не купуваме, ние продаваме месо. Ако го купувахме, тогава — да.
Майката допря два пръста до устните си и замислено намръщи вежди.
— Та то е само тлъстина и жили.
— Не твърдя, че е кой знае какво. Не твърдя и че сам бих седнал да го ям. Та малко ли са нещата, които не бих извършил!
Майката му хвърли свиреп поглед. Тя се помъчи да смекчи това с гласа си:
— А нямате ли нещо по-евтино?
— Кокали за бульон — отвърна той. — Десет цента фунтът.
— Но това са само кокали.
— Да, само кокали — повтори продавачът. — Хубава супа ще стане от тях. Нищо, че са само кокали.
— А месо за супа?
— Има. Моля. Двайсет и пет цента.
— Не ми се ще да вземам месо — каза майката. — Но нашите искат. Казаха ми да купя.
— Всички искат месо, то трябва на всички. Вземете кайма. Ще използувате мазнината й за сос. Каймата е хубава. Нищо няма да хвърлите. Абсолютно нищо.
— А рибиците… колко струват?
— Искате рибици? Та те се ядат само на Коледа. Или на Заговезни. Трийсет и пет цента фунтът. Ако имах пуйки, щях да ви продам от тях по-евтино.
Майката въздъхна.
— Дайте ми два фунта кайма.
— Дадено, мадам. — Той сложи бледото месо върху една парафинирана хартия. — Друго нещо?
— Хляб.
— Моля. Хубав голям хляб за петнайсет цента.
— Той струва дванайсет.
— Да, наистина. Идете в града, там ще си купите за дванайсет. Но ще изразходвате цял галон бензин. Друго какво искате, картофи?
— Да, картофи.
— За четвърт долар пет фунта.
Майката със страшен вид тръгна към него.
— Стига вече! Знам какви са цените в града.
Продавачът сви устни.
— Вървете в града.
Майката погледна свитата си в юмрук ръка.
— Каква е тази работа? — тихо попита тя. — Вие ли сте собственикът?
— Не. Само работя тук.
— А защо си правите шеги? Да ви минава по-леко времето, така ли? — Тя разглеждаше мазолестите си сбръчкани ръце. Продавачът мълчеше. — А кой е собственикът?
— Акционерно дружество „Фермата на Хупър“, мадам.
— То ли определя цените?
— Да, мадам.
Майката вдигна очи и леко се усмихна.
— Сигурно, който дойде при вас, все се сърди като мен.
Той не отговори веднага.
— Да, мадам.
— Затова ли си правите шеги?
— Не ви разбирам, мадам.
— Това е подло. Сигурно ви е срам. По неволя си правите шеги. — Гласът на майката беше мек. Продавачът я гледаше като омагьосан. Той мълчеше. — Значи, така — каза накрая майката. — Четирийсет цента месото, хлябът — петнайсет, картофите — двайсет и пет. Всичко — осемдесет. А кафето?
— Най-евтиното — двайсет цента, мадам.
— Значи, точно долар. Работихме седем души, а изкарахме само за една вечеря. — Тя пак погледна ръцете си. — Увийте нещата — бързо изрече тя.
— Слушам, мадам — каза продавачът. — Благодаря. — Той сложи картофите в кесия и грижливо подви горния й край. После плъзна очи към майката, бърже отмести поглед и продължи работата си. Майката внимателно го наблюдаваше и леко се усмихваше.
— Как се хванахте с такава работа? — попита тя.
— Човек трябва да яде — каза продавачът и повтори войнствено: — Нали човекът трябва да яде?
— Кой човек? — попита майката.
Той сложи на тезгяха четирите пакета.
— Ето ви месото, картофите, хляба, кафето — каза той. — Точно един долар. — Майката му подаде талона и почака той да запише името и сумата. — Така-а — рече продавачът. — Сметката е уредена.
Майката взе пакетите от тезгяха.
— Чуйте — каза тя. — Нямаме захар за кафето. Том — синът ми — иска то да е със захар. Чуйте. Те сега работят. Дайте ми захар, сетне ще ви донеса талона.
Продавачът отвърна очи — така че да не гледа майката.
— Не мога — тихо отговори той. — Нямам право. Не мога. Ще си създам неприятности. Ще ме изгонят.
— Но те работят в градината. И досега сигурно са изкарали над десет цента. Дайте ми само за десет цента. Том иска сладко кафе. Рече ми да купя и захар.