Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Хубаво място, сър — забеляза напудреният лакей.
— Тъй ми изглежда — даде мнението си Сам.
— Приятно общество, сър — настоя лакеят с напудрената коса. — Много приятни прислужници, сър.
— И на мен тъй ми се струва — отвърна Сам. — Внимателни, непринудени хора, дет никога няма да заговорят някого.
— О, точно тъй наистина, сър — рече лакеят с напудрената коса, вземайки думите на Сам като безспорна любезност. — Точно тъй наистина. Имате ли този навик, сър? — запита високият лакей, като извади малка табакера за енфие с лисича глава на капака.
— Само че не мога, без да кихам — отвърна Сам.
— Да, наистина е трудно, сър, признавам — рече високият лакей. — Но може да се свикне постепенно, сър. Най-добре е да се почне с кафе. Аз дълго време смърках кафе, сър. Изглежда също като силно енфие, сър.
Тук остро позвъняване принуди лакея с напудрената коса към унизителната необходимост да прибере лисичата глава в джоба си и със скромен израз да побърза към мистър Бантъмовия работен кабинет. Впрочем имало ли е някога джентълмен (от тези, които никога не четат, нито пишат), който да не притежава някоя уединена стаичка, наречена непременно „работен кабинет“.
— Ето ви отговора, сър — рече лакеят с напудрената коса. — Боя се да не ви се стори обременителен, голям…
— Не се безпокойте — рече Сам, поемайки тънкото писмо. — Възможно е дори едно изтощено същество да не предаде богу дух от това бреме.
— Надявам се, че ще се видим отново, сър — рече лакеят с напудрената коса, потърквайки ръце, докато изпращаше Сам чак до външната площадка.
— Много сте любезен, сър — отвърна Сам. — Хайде, не бива да прахосвате прекалено силите си. Ех, какъв мил човек! Помислете колко сте нужен на обществото и не оставяйте да ви навреди многото работа. Заради вашите събратя — хората, гледайте си спокойствието колкото може повече; помислете само каква ще е загубата! — и с тези прочувствени слова Сам си тръгна.
„Много странен младеж е този“ — рече си лакеят с напудрената коса, гледайки след мистър Уелър, а върху лицето му бе ясно изписано пълно недоумение.
Сам не каза ни дума повече. Той намигна, поклати глава и пак намигна; изразът на лицето му показваше, че едно или друго много го забавлява и той весело продължи пътя си.
Точно двадесет минути преди осем часа същата вечер Анджело Сайръс Бантъм, ескуайър, церемониалмайстор, изскочи от своята каляска при вратата на Казиното със същата перука, същите зъби, същия монокъл, същия часовник с висулки, същите пръстени, същата карфица за жабо и същия бастун. Единствените забележими промени във външността му бяха неговият още по-яркосин жакет с бяла копринена подплата, черни прилепнали панталони, черни копринени чорапи и лачени обуща и бяла жилетка; и беше — ако бе възможно — мъничко по-напарфюмиран от преди.
Наконтен тъй, церемониалмайсторът, в строго изпълнение на важните си задачи и преважна длъжност, зае мястото си в салоните, за да посреща гостите.
В Бат бяха надошли много хора, тъй че и гости, и шестпенсови монети за чай се стичаха на потоци. В балната зала, в дългата игрална зала, в осмоъгълната игрална зала, по стълбища и коридори се носеше непрестанно жужене на гласове и трополене на нозе. Рокли шумоляха, пера се вееха, светлини сияеха и скъпоценности искряха. Имаше музика — не на танцовия оркестър, защото не беше още засвирил; но музика от ситни стъпчици, придружени тук-таме от ясен радостен смях — тих и нежен, много приятен за ухото женски смях, независимо дали е в Бат или другаде. Блестящи очи, греещи в приятно очакване, святкаха от вси страни; а гдето и да погледнете, някоя прекрасна фигура ще се плъзне грациозно през тълпата, а едва-що сте я загубили от очи, друга ще я замести, не по-малко изящна и очарователна.
В залата за чай и около седналите да играят карти се навъртаха ужасно много причудливи стари дами и грохнали стари господа, разискващи всевъзможни дребни събития и сплетните „на деня“ с наслада и увлечение, които красноречиво свидетелствуваха за степента на изпитваното от тях удоволствие при това занимание. Към тези групи се присъединиха три или четири майки, търсещи зетьове, даващи си вид на напълно погълнати във водения разговор, но все пак не пропускаха от време на време да хвърлят крадешком загрижен поглед към дъщерите си; а те, не забравили майчините съвети да спечелят възможно най-много с младостта си, подготвяха вече първите си стъпки за флирт, като губеха шалове, слагаха ръкавици, подаваха чаши и тъй нататък: незначителни неща на пръв поглед, но в опитни ръце можеха да дадат учудващо благоприятни последици.