Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Голямата зала на минералните извори е просторно помещение, украсено с коринтски колони, галерия за музиканти, Томпиънов85 часовник, статуя на Наш86 и един надпис със златни букви, на който всички водопиещи трябва да обръщат внимание, защото представлява призив към великодушна благотворителност. Има голям тезгях с мраморна курна, от която служителят черпи вода, и множество жълтеникави чаши, от които пият посетителите; крайно приятно и назидателно е да се наблюдават, докато упорито и настойчиво преглъщат минералната вода. Съвсем наблизо са баните, гдето една част от посетителите се къпят; след малко засвирва оркестър, за да ги поздрави, загдето са го сторили. Има още една зала за минерална вода, където превозват недъгави дами и господа и там се движат толкова разновидни колички и столове, че озовалият се вътре смел посетител с редовен брой пръсти на краката е неминуемо застрашен да си излезе без тях; има и трета зала, по-малко шумна от другите две, гдето отиват по-тихите хора. Тук непрекъснато се разхождат, със или без патерици, със или без бастуни, и вредом има разговори, оживление и шеги.

Всяка сутрин редовните водопиещи, в това число и мистър Пикуик, се срещаха в залата, изгълтваха своята четвърт пинта и се разхождаха според предписанията. При следобедните излети лорд Мътънхед и почитаемият мистър Кръштън, благородната вдовица лейди Снъфанъф, мисис полковник Уъгсби и всички важни личности, и всички утринни водопийци неминуемо се срещаха. След това тръгваха да се разхождат пешком, в екипажи или пък ги притикваха в нарочните за целта столове и пак се срещаха. След това господата отиваха в читалните, където срещаха една част от същото общество. След това си отиваха по домовете. Ако имаше театрално представление, след това отново се срещаха в театъра; ако имаше някаква вечерна забава, те се срещаха в Казиното; ако ли пък нямаше нито едното, нито другото, срещаха се на другия ден. Много приятна ежедневна програма, леко еднообразна може би.