Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Точно в мига, когато влязоха, благородната вдовица, лейди Снъфанъф, и две други дами с древен и „вистолюбив“ вид се суетяха около незаета маса за карти; и щом очите им се спряха на придружавания от Анджело Бантъм мистър Пикуик, те размениха поглед помежду си, виждайки в него тъкмо човека, който им трябваше за четвърти играч.
— Драги мой Бантъм — заумилква се благородната вдовица, лейди Снъфанъф, — намерете ни някое приятно същество, за да попълним четворката; хайде, бъдете тъй любезен.
Мистър Пикуик се беше загледал в друга посока в този момент, тъй че нейно благородие кимна към него и вдигна вежди многозначително.
— Моят приятел мистър Пикуик, милейди, ще бъде много, без… мерно щастлив, уверен съм — рече церемониалмайсторът, схванал намека. — Мистър Пикуик, лейди Снъфанъф… мисис полковник Уъгсби, мис Боулоу.
Мистър Пикуик се поклони на всяка от дамите и като разбра, че не бе възможно да се изплъзне, седна и сече картите. Мистър Пикуик и мис Боулоу щяха да играят против лейди Снъфанъф и мисис полковник Уъгсби.
Щом като обърнаха коза при второто раздаване, две девойки бързо влязоха в залата и се изправиха от двете страни на седналата мисис полковник Уъгсби, гдето търпеливо почакаха, докато завърши турът.
— Е, Джейн — рече мисис полковник Уъгсби, обръщайки се към едното момиче, — какво има?
— Дойдох да питам, мамо, дали може да танцувам с най-младия мистър Кроли — прошепна по-младата и по-хубава от двете.
— Боже мой, Джейн, как може да мислиш за подобно нещо? — отвърна майката възмутено. — Нима не си чувала многократно, че доходът на баща му е осемстотин на година, при това се прекратява, когато умре? Срамувам се за теб. По никакъв начин.
— Мамо — пошепна другата, която бе доста по-възрастна от сестра си, при това много безлична и превзета. — Запознаха ме с лорд Мътънхед; аз му казах, че се чувствувам още свободна.
— Ти си сладко котенце, душичката ми — отвърна мисис полковник Уъгсби, като погали дъщеря си по бузата с ветрилото си. — С теб човек винаги може да е спокоен. Той е страшно богат, мила моя. Да ти помага бог! — С тези думи мисис полковник Уъгсби целуна много топло старшата си дъщеря, смръщи се предупредително на другата и захвана да си подрежда картите.
Горкият мистър Пикуик! Досега не беше играл карти с три дотолкова добре обучени партньорки — те бяха тъй ужасно настървени, че направо го изплашиха. Хвърлеше ли погрешна карта, мис Боулоу го пронизваше с поглед, остър като кинжал; поспреше ли да обмисли правилния ход, лейди Снъфанъф ще се тръшне назад в стола си и с някаква смесица от нетърпение и жал ще се усмихне на мисис полковник Уъгсби; при което мисис полковник Уъгсби ще свие рамене и ще се покашля, сякаш искаше да каже, че се съмнява дали той въобще ще продължи играта; а на края на всеки тур мис Боулоу питаше с печално лице и укоризнена усмивка защо мистър Пикуик не е върнал карото или е започнал с пика, или е цакал спатия, или е правил импас на купа, или е продължил с оньор, или не е цакал попа, или нещо подобно; а в отговор на тези тежки обвинения мистър Пикуик бе напълно неспособен да намери каквото и да било оправдание, тъй като вече бе забравил цялата игра. Хора минаваха и спираха да погледат, нещо, което дразнеше мистър Пикуик. Освен това го разсейваха продължителните разговори край масата между Анджело Бантъм и двете госпожици Матинтърс, които, бидейки неомъжени и неугледни, много ухажваха церемониалмайстора с надежда, че ще им намира от време на време по някой случаен партньор. Всичко това, прибавено към шума и приветствията на влизащи и излизащи, стана причина мистър Пикуик да играе доста лошо; на туй отгоре му се падаха все лоши карти; и когато завършиха в единадесет часа без десет минути, мис Боулоу стана от масата доста развълнувана и си отиде направо в къщи със стол-носилка, потънала в сълзи.
Мистър Пикуик се срещна с приятелите си, които до един твърдяха, че едва ли някога са прекарвали по-приятна вечер, и всички се отправиха към „Белият елен“, където мистър Пикуик, след като успокои чувствата си с нещо топло, си легна и заспа почти едновременно.
Глава тридесет и шеста
Тъй като мистър Пикуик възнамеряваше да остане в Бат поне два месеца, той счете за целесъобразно да наеме частна квартира за себе си и своите приятели; а тъй като им се представи благоприятен случай: срещу умерено заплащане да си осигурят на Ройъл Кресънт Скуеър горния етаж на една къща, който бе по-обширен, отколкото им бе необходимо, мистър и мисис Даулър предложиха да ги освободят от една спалня и дневна. Предложението биде веднага прието и след три дена те всички бяха настанени в новото им жилище; и по това време мистър Пикуик захвана най-ревностно да пие минерална вода. Той вършеше това систематично. Пиеше четвърт пинта преди закуска, после изкачваше хълма; пиеше отново четвърт пинта след закуска и слизаше от хълма. И колчем изпиваше четвърт пинта, заявяваше по най-тържествен и категоричен начин, че се чувствува много по-добре; на което другарите му много се радваха, макар и преди да не си бяха давали сметка, че нещо с него не е било в ред.