Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Край вратите и в отдалечените ъгли се бяха събрали различни групички наивни младежи, проявяващи всякакви разновидности на палячовщина и празноглавство, които забавляваха улегналите хора наоколо със своите лудории и самонадеяност и блажено се смятаха за предмет на всеобщо възхищение. Милосърдната природа мъдро разпределя своите дарове и всеки добър човек го разбира.
И най-после, на някои крайни скамейки, гдето бяха заели местата си за вечерта, седяха доста неомъжени дами, прехвърлили шестото си десетилетие, и защото не танцуваха, тъй като нямаше партньори за тях, а не играеха и карти, за да не ги вземат за безнадеждни стари моми, можеха на воля да злословят против всички, защото всички бяха там. Беше гледка на веселие, пищност и блясък; на богато облечени люде, разкошни огледала, излъскани подове, полилеи и восъчни свещи; и навсякъде, плъзгайки се с лека безшумна стъпка, кланяйки се раболепно на едни, кимайки свойски на други и усмихвайки се любезно на всички, се виждаше придирчиво наконтената личност на Анджело Сайръс Бантъм, ескуайър, церемониалмайстор.
— Да се отбием в залата за чай, да изпием шестте си пенса. Дават ви гореща вода и я наричат чай. Пийте — говореше с висок глас мистър Даулър, за да напътствува мистър Пикуик, който вървеше начело на малката компания, водейки мисис Даулър под ръка.
Мистър Пикуик свърна в залата за чай, а щом мистър Бантъм го зърна, той си проби път през тълпата и дойде да го приветствува възторжено.
— Драги мой сър, това е висока чест за мен; висока чест за Ба… ат. Мисис Даулър, вие красите бала. Моите поздравления за вашите пера. За… бележителни!
— Някой дошъл ли е? — недоверчиво запита мистър Даулър.
— Някой! Каймакът на Ба… ат е тук! Мистър Пикуик, виждате ли дамата с ефирния тюрбан?
— Дебелата стара дама ли? — осведоми се простодушно мистър Пикуик.
— Шт, драги мой сър… Никой не е стар и дебел в Ба… ат. Това е благородната вдовица лейди Снъфанъф.
— Наистина ли? — рече мистър Пикуик.
— Самата тя, уверявам ви — потвърди церемониалмайсторът. — Шт, елате по-наблизо, мистър Пикуик. Виждате ли онзи разкошно облечен младеж, дето идва насам?
— Оня ли с дългата коса и съвсем ниско чело? — запита мистър Пикуик.
— Същият. Най-богатият младеж в Ба… ат засега. Младият лорд Мътънхед.
— Нима? — учуди се мистър Пикуик.
— Да. Ще чуете неговия глас само след миг, мистър Пикуик. Той ще ме заговори. Другият джентълмен с него, с червената жилетка и черните мустаци, е почитаемият мистър Кръштън, най-добрият му приятел. Как сте, милорд?
— Много горещо, Бантъм — рече негово благородие.
— Наистина е горещо, милорд — отвърна церемониалмайсторът.
— Дяволски горещо — потвърди почитаемият мистър Кръштън.
— Виждали ли сте пощенската кола на негово благородие, Бантъм? — запита почитаемият мистър Кръштън след кратка пауза, през която младият лорд Мътънхед се опитваше с поглед да смути мистър Пикуик, а мистър Кръштън размишляваше за какво би могъл най-добре да разговаря негово благородие.
— Не, представете си! — отвърна церемониалмайсторът. — Пощенска кола! Каква отлична идея! За… бележителна!
— Преблаги боже! — рече негово благородие. — Предполагах, че всички са видели новата пощенска кола; тя е най-красивото, изящно и спретнато нещо, турено на колела. Червена на цвят с шарен кон.
— С истинска пощенска кутия и всичко друго — заяви почитаемият мистър Кръштън.
— Отпред има седалка за кочияша, заградена с железни перила — додаде негово благородие. — Карах я до Бристол миналата сутрин, бях с червен жакет, а двамата лакеи яздеха на четвърт миля зад мен; и честна дума: хората излизаха от къщурките си и ме питаха дали не съм пощаджия. Прекрасно, прекрасно!
Негово благородие се засмя от все сърце на своя анекдот, същото направиха и слушателите, разбира се. После, като взе под ръка раболепния мистър Кръштън, лорд Мътънхед се отдалечи.
— Възхитителен младеж е негово благородие — рече церемониалмайсторът.
— Да, тъй изглежда — сухо отвърна мистър Пикуик.
Когато кадрилът започна, всички необходими представяния бяха привършени и всички предварителни грижи положени и Анджело Бантъм се върна при мистър Пикуик, за да го поведе към игралната зала.