Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Главният лакей, духът на отмъщението в живота на този велик човек, не смекчаваше за миг строгостта си. Той следеше за тези вечери в отсъствието на бюста и очите му сковаваха мистър Мърдл. Той беше корав човек и никога не намаляваше и с грам среброто от масата или с едничка бутилка — виното. Не допускаше да се даде вечеря, ако не е на съответната висота. Масата слагаше за своя прослава. Ако гостите намереха за добре да си вземат от сервираното, той нямаше нищо против; обаче то им се сервираше, за да се поддържа неговото собствено достойнство. Застанал прав до бюфета, той като че ли заявяваше: „Приел съм тази служба да гледам това, което сега ми е пред очите, и да не гледам нищо, което стои по-ниско.“ Ако чувствуваше липсата на бюста от постоянното му председателско място на масата, то беше, защото той представляваше част от неговото собствено достойнство, от която част бе временно лишен по неизбежни обстоятелства. Точно както би му липсвало украшението от средата на масата или някой хубав съд за охлаждане на виното, които са били изпратени на съхранение в банката.
Мистър Мърдл разпрати покани за вечеря в чест на Барнакълци. Лорд Десимъс щеше да присъствува и мистър Тайт Барнакл, и приятният младши Барнакл щеше да бъде представен на обществото; и целият хор от парламентарните Барнакълчета, които обикаляха из провинцията, докато парламентът беше разпуснат, и пееха възхвали за шефа си. Разбра се, че ще бъде велико събитие. Мистър Мърдл смяташе да вземе под покровителството си Барнакълци. Някакви деликатни преговори се бяха водили между него и благородния Десимъс — младия Барнакл с любезните маниери играеше ролята на посредник — и мистър Мърдл бе решил да хвърли във везните на Барнакълци тежестта на голямата си честност и големите си богатства. Злите езици подозираха нечисти сделки: може би защото беше безспорно, че ако чрез някоя сделка би могло да се осигури участието на безсмъртния враг на човешкия род, то Барнакълци биха сключили сделка и с него — за доброто на родината, само за доброто на родината.
Мисис Мърдл бе писала на великолепния си съпруг — когото би било ерес да считаме за нещо по-малко от всичките британски търговци от дните на Уитингтън31 насам, слети в едно и покрити с три фута дебела позлата, — бе писала на този свой съпруг едно след друго няколко писма от Рим, в които упорито настояваше, че сега или никога е моментът да се осигури Едмънд Спарклър. Мисис Мърдл му обясни, че въпросът на Едмънд е много спешен и че ще имат големи облаги, ако той получи някакво топло място веднага. В граматиката на мисис Мърдл, когато заговореше на тази важна тема, имаше само едно наклонение — повелителното; а това наклонение имаше само едно време, сегашното. Мисис Мърдл така настойчиво накара мистър Мърдл да спряга нейните глаголи, че мудната му кръв и дългите му маншети съвсем се раздвижиха.
В това възбудено състояние мистър Мърдл, чийто поглед блуждаеше около обувките на главния лакей, без да смее да го вдигне към огледалото на душата на това страшно същество, му съобщи намерението си да даде специална вечеря; не много голяма, но много специална. В отговор на което главният лакей даде да се разбере, че няма нищо против да бъде свидетел на най-изисканото събитие от този род: и денят на вечерята дойде.
Мистър Мърдл стоеше с гръб към огъня в една от гостните си и чакаше пристигането на важните гости. Той си позволяваше волността да си пече гърба на огъня само когато беше съвсем сам. В присъствието на главния лакей не би могъл да извърши подобен акт. Ако този негов угнетител се появеше в стаята в този момент, той мигом щеше да си стисне ръцете по стражарски и щеше да закрачи нагоре-надолу пред камината или да се запровира между разкошните мебели. Лукавите сенки, които като че ли излизаха от скривалището си, когато огънят пламваше, и се шмугваха обратно в него, когато той загасваше, бяха единствените свидетели на неговата волност. И те му бяха предостатъчни, ако се приеме, че тревожните погледи, които им хвърляше, означават нещо.
Дясната ръка на мистър Мърдл беше заета с вечерния вестник, а вечерният вестник беше зает с мистър Мърдл. Удивителното му предприятие, удивителното му богатство, удивителната му банка доставя тлъста храна за вестника тази вечер. Удивителната банка, чийто главен представител, основател и директор бе той, беше последното от многото чудеса на мистър Мърдл. И при това мистър Мърдл беше така скромен сред всички тези блестящи постижения, че много повече приличаше на човек, чиято къща е под запор, отколкото на финансов колос, разкрачен на килима пред собствената си камина в очакване на дребните корабчета, които щяха да доплават за вечеря.
31
Уитингтън — лондонски търговец от 15 в., избиран 3 пъти за кмет на Лондон. — Б.пр.