Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Понеже знаехме часа на пристигането на търговския кораб от Модена, отидохме всички да го посрещнем, с изключение на господин Де Брагадино, който тоя ден беше в сената. Ние влязохме преди него в палацото му. Когато той ни намери, оказа на новодошлите най-добър прием. Дьо ла Хей имаше да ми съобщава стотици неща, но аз едва го слушах: така силно ме занимаваше барон Бавоа.
Той беше толкова различен от това, което си бях представял от направеното ми описание, че понятията ми за него бяха съвсем объркани. Трябваше да го изучавам в продължение на три дни, преди да се реша на едно истинско приятелско сближение.
Барон Бавоа беше млад човек на около двадесет и пет години със среден ръст, красиво лице, много добре развит, рус. Имаше непроменлив характер, говореше добре и умно и умееше да се изразява с една изискана скромност, която му отиваше. Чертите на лицето му бяха приятни и правилни, зъбите му много красиви, гъстите му коси бяха грижливо поддържани и миришеха на благоухания. Моите трима приятели бяха много учудени от този млад мъж, който нито по своя характер, нито по своя външен вид отговаряше на портрета, който си бяха съставили според описанието на Дьо ла Хей. Това обаче съвсем не се отрази върху добрия прием, който те му оказаха, тъй като техните чисти души не можеха да дадат една неблагоприятна преценка.
Когато Дьо ла Хей бе настанен в своето великолепно жилище, аз заведох барона в определеното за него, като бях наредил вече да занесат нещата му. Когато се видя настанен така добре у честни граждани, които предварително бяха спечелени на негова страна и се отнасяха с почит към него, той ме прегърна нежно. Каза ми, че се чувствувал дълбоко благодарен за всичко, което съм сторил за него, без да го познавам и за което Дьо ла Хей му разказал подробно. Престорих се, че не знам нищо и за да дам друга насока на разговора, го попитах как мисли да прекара времето си във Венеция, преди службата му да започне.
— Надявам се — отговори той, — че ще се забавляваме приятно, тъй като не се съмнявам, че нашите наклонности си съвпадат.
В състоянието на оглупяване, до което ме бяха довели Меркурий и Дьо ла Хей, не схванах веднага истинското значение на тия думи, макар че те бяха лесноразбираеми. Въпреки това все пак бях забелязал, че той се беше харесал на двете дъщери на хазайката си. Те не бяха нито красиви, нито грозни, но той беше любезен с тях като мъж, който разбира от тези работи. Аз обаче го приех като обикновена учтивост, дотолкова бях изпаднал вследствие на моя мистицизъм.
Първия ден заведох моя барон само до площад Сан Марко и в кафенето, където останахме чак до вечеря. Той се хранеше у господин Де Брагадино. На трапезата блестеше с духовити изрази и господин Дандоло уговори с него часа, за да го вземе на следния ден и да го представи във военното министерство. След вечеря го заведох отново вкъщи. Намерих двете млади момичета силно зарадвани, задето техният горд господин нямаше прислужник, надявайки се да го убедят, че може да се лиши от такъв. На следния ден, малко преди уговореното време, отидох у тях, за да го придружа до господата Дандоло и Барбаро, които трябваше да го представят на министъра. Заварих го с по-голямата сестра, която го фризираше. Стаята му излъчваше мириса на помадата и на есенциите, с които се парфюмираше. Това обстоятелство съвсем не говореше за един светец. Впрочем моите приятели, въпреки изненадата си от подобна изтънченост у един новопокръстен, не обърнаха внимание на този факт. Почти щях да се изсмея високо, когато господин Дандоло каза с тържествено изражение, че ако не побързаме, няма да имаме време да отидем на литургията, а Бавоа го попита изненадан дали е празник. Видях отново господата едва на обяд, където разговаряхме за приема, който мъдрецът беше оказал на младия барон. След обяда моите двама приятели го заведоха при дами, техни роднини, които изглежда се възхитили от него. За по-малко от осем дни той имаше толкова много познати, че нямаше нужда да се страхува от някакво отегчение, но през тези осем дни аз също опознах напълно неговия характер и неговите разбирания. Не бих имал нужда от толкова дълго изучаване, ако преди това не бях убеден тъкмо в противното, или по-добре казано, ако моите умствени способности не бяха затъпени от набожността ми. Бавоа обичаше жени, игра и разсипничество, но беше беден и жените бяха неговият главен извор на помощ; той изобщо нямаше религия и понеже не беше лицемер, не криеше това.
— Как сте могъл — попитах го един ден — такъв, какъвто сте, да измамите един Дьо ла Хей?