![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — ужасено попита Янтар.
— Предполагам, че скоро ще разберем.
Зад тях изникна Сайла, бутаща количка с картофи и ряпа. Няколко привързани петли крякаха шумно върху зеленчуците. Янтар незабавно прозря за какво е всичко и скочи на крака.
— Ще видя какво можем да заделим за размяна. Щедри ли сме, или пестеливи?
Брашън сви рамене.
— Прецени. Съмнявам се, че имаме кой знае какво, но вероятно всичко, което не могат да си набавят сами, ще ги задоволи.
В крайна сметка целият обмен протече много лесно. Майката на Кенит беше качена на борда и незабавно се отправи към бака. Със себе си носеше опаковано платно. По-трудно беше да качат окования мъж. Той не успяваше да се покатери по стълбата и накрая трябваше да бъде пренесен на борда като товар. Вече на палубата, той се сви на кълбо и застена тихо. Белязаните му предмишници покриха главата му сякаш всеки миг очакваше удар. Брашън предположи, че му е коствало цялата му сила да стигне дотук. Янтар беше твърде щедра в търгуването си, като им даде игли и подобни принадлежности, а също и закопчалки, тъй като реши, че може да задели няколко от корабното сандъче с инструменти, както и дрехи и платове от сандъците на мъртвите моряци. Брашън се опита да не мисли за закупуването на храна за живите с притежанията на мъртвите, но това като че ли не притесняваше екипажа, а и Сайла беше възхитена. Щедростта на Янтар стигна далеч, за да обезоръжи враждебността и подозрението ѝ.
— Ще се грижите добре за Майка, нали? — попита тя, докато се приготвяха да отпътуват.
— Изключително добре — искрено обеща Брашън.
Сайла и Дедж ги гледаха от брега, докато заминаваха. Брашън стоеше на бака до майката на Кенит, докато вдигаха котвата. Зачуди се как щеше да се отнесе Кенит към хората на острова, след като откриеше колко лесно са предали майка му. После погледна към старата жена. Изглеждаше спокойна и с чиста съвест. Може би и той можеше да го постигне. Обърна се към Янтар.
— Премести нещата на Алтея от каютата на първия помощник в моята. Там ще настаним Майка. И махни оковите на този нещастник и го нахрани. Са знае защо тя го повлече с нас, но съм сигурен, че си има причина.
— Сигурна съм, че е така — отвърна Янтар с толкова странен тон, че Брашън се зарадва, щом тя пое по задачите си.
Докато котвата биваше вдигана и Брашън отправяше заповедите си, майката на Кенит остана на мястото си на бака. Извръщането на главата ѝ и одобрителните кимвания, докато екипажът изпълняваше задълженията си, показваха, че е запозната с дейностите на един кораб. Парагон започна да се движи и тя вдигна глава, ръцете ѝ, с изпъкнали по тях вени, пробягаха по предната част на парапета като лекото потупване на горда майка по раменете на сина ѝ.
Вятърът подхвана Парагон и той започна да пори вълните по пътя си извън заливчето, а старицата разопакова товара си. Брашън отново се присъедини към нея на бака. От жълтеникавото платно изникнаха три дебели, овехтели книги. Брашън свъси вежди.
— Корабни дневници — възкликна той. — „Дневниците на Парагон, Търговски жив кораб от Бингтаун на Прокълнатите брегове“. Парагон, това са твоите дневници!
— Знам — мрачно отвърна корабът. — Знам.
Зад него изхриптя дрезгав глас:
— Трел. Брашън Трел.
Брашън се обърна смаяно. Янтар подкрепяше приличния на скелет затворник от Ключалковия остров.
— Настоя, че трябва да говори с теб — започна с нисък глас майсторката.
Затворникът заговори през думите ѝ. Сините му очи се навлажниха, щом фиксира Брашън с печален поглед. Главата му се поклащаше неуморно в безцелен кръг. Ръцете му също потрепваха сковано.
— Аз съм Кайл Хейвън — прегракнало каза той, — и искам да се прибера у дома. Просто искам да се прибера у дома.
Глава двадесет и осма
Драконови сънища
Крилете на Тинтаглия пляскаха трескаво. Рейн стисна очи, щом плажът се надигна към него. Вятърът вееше ужасно; това щеше да е лошо. Ноктестите ѝ задни крака се спуснаха на плажа в дращещ бяг, тялото ѝ се строполи напред. Този път го задържа, стискащите ѝ нокти задълбочиха неизменните синини, които обгръщаха гърдите му. Той успя да се приземи на краката си, щом тя го пусна, и като залиташе, се отдръпна, за да може драцената да отпусне тежестта си на предните си крака. Рейн позалита още няколко крачки нататък, след което се свлече на мокрия пясък, неимоверно облекчен отново да е на земята.
— Драконите не са предназначени да се приземяват така — оплака се Тинтаглия.