Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Предните разузнавачи на сетите — малките части, които Ток бе видял да яздят наоколо — насочиха колоната на Имотан към хълм, който откриваше гледка към сбиращите се войски. Ток спря новия си кон, слабо сиво жребче, до едрия дорест кон на шамана. Натежалото небе се мръщеше към широко плитко поле. На югоизток едвам се различаваше като жълто-кафяво петно високото възвишение под Голямото светилище на Бърн. След търчане и следене през цялата нощ, части и от двете войски бяха застанали на това място по взаимно негласно споразумение. Даже можеха да се различат знаменцата при местата за сбор на отделните поделения. Предните отряди и на двете страни вече се строяваха.

На отсрещната страна откъм юг в полето се вливаха като порой леките пехотинци, за които Ток бе слушал толкова много. Толкова са много. Откъде ги е събрала Ласийн? Трябва да е опразнила улиците на Унта и на всички останали градове. Освен това изглеждат достатъчно въодушевени. Сред разлатото им множество можеха да се видят правите колони на пехотата. Малазанска тежка пехота. Същите сили, на които в миналото бе разчитал да крепят леката му конница и разузнавачи, сега бяха строени срещу него. Гледката всява страх. Това какво е? Знаме отпред — скиптърът, опрян на меч! Мечът на Империята! Значи е вярно. Този Юмрук — как му беше името — от похода в Седемте града е взел титлата. Чакай само Урко да види това! Ще усуче меча на човека около врата му.

Сетските отряди, предните конници на Имотан, слязоха в полето и започнаха да стрелят с лъкове и с арбалети срещу леките пехотинци, които им отвръщаха със същото. Леката пехота и разузнавачите на Чос, изключително малко на брой, се мъчеха да ги догонят. Тогава от запад се появиха три отделни колони Златни моранти, следвани от талийска конница. Те заеха центъра, където бе забито знамето на Меча на Империята.

— Тази орда съгледвачи трябва да бъде спряна и отведена настрани — обърна се Ток към Имотан, който кимна и поглади прошарената си брада. — Разузнаването ни съобщи, че Ласийн няма конна войска, с която да ви се опре.

— Така казваш ти. Ала ако е вярно, защо тя е тук?

При въпроса веждите на Ток се надигнаха.

— Е, предполагам, би трябвало да кажа, че тя няма избор. Трябва да застане срещу нас — направи ли друго, значи да се признае за победена. Това не е в характера й.

— Тя разчита ли на някое скрито преимущество, което да й помогне? Канците?

Ток поклати глава.

— Не вярвам, че ще преминат реката. Могат да изгубят много, а да спечелят твърде малко.

— Биха могли да спечелят много, ако дойдат навреме да я спасят…

— Имотан — изрече Ток и посочи бойното поле. — Щом стане ясно, че тя губи, те ще се присъединят към нас. Победи ли тя, властта й ще бъде неограничена. За поколение напред никой няма да застане срещу нея.