![Каменният кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/7/kamenniyat-krg-bg-download.jpg)
Каменният кръг [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Каменният кръг [bg]». Краткое содержание книги:
Жаждата му бе много дълбока и собствените ми кости като че ли се разтапяха от нея. Ръката му беше съвсем близо до моята, върху дървените перила, с дълги пръсти и силна… Ако го докосна, помислих си внезапно, той ще се обърне и ще ме обладае тук, на дъските на палубата.
Сякаш чул мислите ми, внезапно хвана ръката ми и я притисна силно към бедрото си.
— Колко пъти сме лягали заедно, откакто се върна при мен? — прошепна той. — Веднъж, два пъти в бардака. Три пъти в полето. И после в Лалиброх, и в Париж. — Пръстите му потупваха леко по китката ми, един след друг, в ритъма на пулса ми.
— Всеки път ставах от леглото ти така жаден, както съм дошъл. Сега ми е достатъчно само да усетя аромата на косата ти до лицето си или бедрото ти до моето, когато седнем на масата, за да съм готов. А като те гледам как стоиш на палубата, а вятърът притиска роклята към тялото ти…
Ъгълчето на устата му потрепна леко, докато ме гледаше. Виждах как пулсът му бие силен във вдлъбнатината на шията, кожата му беше поруменяла от вятъра и от желанието.
— Понякога, сасенак, съм готов за едно медно пени да те опра на мачтата и да вдигна полите ти, и майната му на екипажа!
Пръстите ми се свиха конвулсивно в дланта му и той затегна хватката си, кимайки любезно на поздрава на артилериста, който минаваше към страничната надстройка.
Камбанката за вечерята с капитана иззвъня под краката ми и мелодичната метална вибрация проникна под подметките ми и се стопи в костите ми. Фъргъс и Марсали спряха играта си и слязоха долу, екипажът започна подготовка за смяна на вахтата, а ние останахме до перилата и се гледахме с горящи очи.
— Господин Фрейзър, капитанът ви поднася почитанията си и пита ще се присъедините ли към него на вечеря? — каза юнгата, Мейтланд, който стоеше на предпазливо разстояние.
Джейми пое дълбоко дъх и откъсна очи от моите.
— Да, господин Мейтланд, идваме. — Пое си пак дъх, намести палтото на раменете си и ми предложи ръка.
— Ще слизаме ли, сасенак?
— Един момент. — Извадих ръка от джоба си, след като открих, каквото търсех. И притиснах предмета в дланта му.
Той се вгледа в образа на крал Джордж III, после в мен.
— За всеки случай. Да вървим да ядем.
На следващия ден пак бяхме на палубата; макар че въздухът беше студен, студът бе за предпочитане пред задушните каюти. Тръгнахме по обичайния си маршрут — нагоре-надолу, от единия край на кораба до другия, но после Джейми спираше, облягаше се на перилата и ми разказваше някоя интересна случка от печатарския си бизнес.
На пет крачки от нас господин Уилъби седеше с кръстосани крака до главната мачта. До пантофа му имаше калъпче черно мастило, а пред него бе разпънат бял лист хартия. Върхът на четката му докосваше хартията нежно като пеперуда и оставяше изненадващо дръзки форми.
Докато го гледах с интерес, той започна отново от горния край на листа. Работеше бързо, със сигурни движения, сякаш гледаш танцьор или фехтовач.
Един от моряците мина опасно близо до хартията, почти стъпи с големия си мръсен крак върху белотата ѝ. След секунди друг мъж направи същото, макар че имаше достатъчно място да минат. После първият се върна и този път ритна малкото калъпче с черно мастило.
Морякът възкликна гневно, като се взираше смръщен в черното мастило по чистата палуба.
— Мръсен езичник! Виж какво направи!
Вторият, който се връщаше, спря заинтригуван.
— На чистата палуба? Капитан Рен няма да е доволен, нали? — Кимна на господин Уилъби подигравателно. — Най-добре побързай да го оближеш, дребосък, преди да е дошъл капитанът.
— Да, туй ще свърши работа. Оближи го. Бързо! — Първият пристъпи към китаеца, сянката му падна върху листа като петно. Господин Уилъби леко стисна устни, но не го погледна. Довърши втората колона, изправи калъпчето с мастило и пак натопи четката, без да откъсва очи от листа. Започна трета колона със сигурни движения.
— Казах — започна гръмогласно първият моряк, но спря изненадан, когато голяма бяла кърпа изпърха към палубата пред него и покри петното.
— Моля за извинение, господа — рече Джейми. — Като че ли изпуснах нещо. — Със сърдечно кимване, той се наведе и взе кърпичката си, а след нея на палубата остана съвсем леко петънце. Моряците се спогледаха несигурни, после погледнаха Джейми. Единият улови погледа на сините очи над усмихнатата уста и пребледня видимо. Обърна се и задърпа другаря си.
— Пардон, сър — промърмори. — Хайде, Джо, чакат ни на кърмата.