Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Бяха го видели да влиза в кръчмата, да се настанява там и да си поръчва вечеря.
Тъмнината бе благоприятна за тяхното шпиониране.
Най-сетне настъпи утринта.
Маринели напусна бързо кръчмата и тръгна по пътя за Санта Анжелика.
Полето бе пълно с цветя.
Храсти с най-разнообразни цветове, зелени, морави, се разстилаха пред очите на пътника.
Марино се опияни от тази пъстрота на природата и задиша с пълни гърди благоуханния въздух.
Той продължи пътя си, обзет от различни мисли, когато забеляза изведнъж, на известно разстояние манастира с неговите високи стени и църквицата му, на която имаше поставен бял кръст.
Той спря и започна да разглежда замислен светата обител.
Манастира на кларистките се издигаше в една влажна падина, където многобройните цветя се смесваха с кичести храсти, ироничен контраст между живота и умъртвяване на плътта.
Докато Марино даваше воля на въображението си, камбаната от църквата започна да бие.
Металните звуци, които се разнесоха, натъжиха душата на мечтателя. Той започна да мисли за човешките създания, отделени от Божия свят от любов към Бога.
Той помисли за неумолимата игуменка, която управляваше това мълчаливо убежище и чиято привидна милост и кротост прикриваха една лукава душа.
Строгата игуменка му изглеждаше като демон, който вършеше само злини.
Той пристъпи към манастира и доближи решетъчната врата. Похлопа с тежкото чукче, прикрепено към малката врата.
Една слаба и набръчкана монахиня дойде да отвори. Тя бе вратарката. С учуден поглед тя изгледа необичайния посетител и позна по елегантната стойка на дрехите му, че последният е някой благородник.
— Какво дирите в нашето бедно убежище? — попита тя чужденеца, без даже да повдигне очи.
— Желая да се представя на игуменката на този манастир — отвърна Марино.
Монахинята го прекъсна сухо, като му каза, че достъпът за мъже е забранен и че това правило не може да се наруши за никого.
Тия думи, произнесени с леден тон вдъхнаха на Маринели зловещо предчувствие.
Студеното и резервирано държане на сестрата му откри каква власт, каква строгост владееше в това общежитие.
Марино настоя, заяви, че е носител на важно и бързо съобщение и че желае да говори с уважаемата игуменка.
Но той отказа да й даде подробности върху предмета на мисията си, а се задоволи само да й съобщи името си.
— Съобщете на вашата игуменка — каза той, — че аз съм Марино Маринели, граф Санта Рока.
При тия думи монахинята се разбърза, остави Марино да чака пред вратата и се отдалечи.
Тя се върна след малко, отвори вратата и покани посетителя да я последва. Въведе го в една малка постройка, съседна на манастира, после го помоли да почака.
Марино се намираше в обширна стая, мрачна и студена, която бе преддверието на игуменката.
След няколко минути вратата на съседната стая се отвори.
Игуменката се появи на прага, строга, горда, с проницателен и изпитателен поглед.
Двамата се огледаха мълчаливо. Марино се стараеше да проникне в егоистичната и строга душа на монахинята, последната се стремеше да покаже пред чужденеца своето превъзходство.
— Влезте! — каза тя студено на кавалера, без да удостои с отговор поклона му.
Марино изпълни поканата, като едва сдържаше отблъскващото чувство, което го обзе.
Влезе в една стая, чиято мебелировка и украса имаше беден вид.
Стори му се, че уредбата на стаята има за цел да убеди всеки посетител в бедността и отрицанието на нейната притежателка.
В средата се намираше кръгла маса с големи размери, която бе покрита с разни книги и ръкописи.
Няколко стола с високи облегалки бяха наредени наоколо.
По дължината на стените бяха закрепени няколко етажерки, отрупани с книги. Забелязваха се също няколко стари икони.
Такава бе уредбата на стаята, в която се намираше Марино.
Игуменката не отправи никаква учтива покана към своя посетител, а само му направи студен знак да седне.
Тя му хвърли инквизиторски, почти презрителен поглед и го попита каква е целта на неговото идване.
Маринели успя да овладее гнева, който го обхвана при това унизително посрещане.
— Тази къща на мир и почивка — каза той — значи е убежище на всички угнетени сърца.
— Отговорете на въпроса ми! — подзе тя със строг тон. — Припомнете си, чужденецо, че никой мъж няма право да прекрачва прага на тази свещена къща. Каква е целта на вашето посещение?
Тогава Марино запита с твърд глас:
— Не се ли намира тук затворена една госпожица на име Анунциата Фарсети?
При това име монахинята леко трепна, но се овладя и се опита да сплаши смелия посетител.