Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Лати, не се движи и погледни ей натам, към водата. Лати погледна в посоката, която Айла и показа, отначало се намръщи, защото не видя нищо, но после се усмихна, като забеляза как една антилопа сайга с две малки вдигна подозрително глава. После зърна още няколко. Спираловидните рога започваха направо от темето на малката антилопа, върховете им бяха малко завити назад, голямата и муцуна изпъкваше, като удължаваше лицето и.
Докато седяха тихичко на гърба на коня и наблюдаваха, започнаха да долавят по-ясно звуците на птиците: гукане на гълъбици, весело чуруликане на коприварчета, призивен вик на кълвач. Айла чу флейтата на златния кос, отговори и, като имитацията беше толкова добра, че птицата се обърка. На Лати и се прииска и тя да може да свири така.
Айла леко побутна Уини, с което я насочи към нещо като алея в гората. Лати почти се разтрепери от вълнение, когато се приближиха към антилопата и видяха още една кошута с две малки. Изведнъж вятърът смени посоката си, сайгите вдигнаха глави и незабавно се втурнаха през гората към откритата степ. Нещо сиво ги последва и Айла разбра причината за бягството им.
Когато Вълчо се върна, дишайки тежко, и се пльосна на земята, Уини кротко си пасеше, а двете млади жени седяха на слънчевата поляна и беряха горски ягоди. До Айла имаше букетче пъстри цветя — яркочервени цветове с дълги тънки венчелистчета, сякаш потапяни в боя, и големи златистожълти кръгли цветя, примесени с бели и светли кълбенца.
— Де да имаше достатъчно да занесем и на другите — каза Айла, като лапна още една малка, но изключително вкусна и ароматична ягода.
— Би трябвало да се появят още. Много ми се ядат — каза Лати, като се усмихна широко. — А освен това, иска ми се да мисля за това място като за специално, само за нас двете, Айла. — Лапна една ягодка и затвори очи, наслаждавайки се на вкуса и. Лицето и доби замислено изражение. — Тези антилопи сигурно са много малки, нали? Никога не съм виждала такива толкова отблизо.
— Доближихме ги благодарение на Уини. Антилопите не се боят от коне. Обаче Вълчо — каза Айла, гледайки към зверчето. То вдигна глава като си чу името. — Той ги прогони.
— Айла, може ли да те попитам нещо?
— Разбира се. Винаги, когато искаш.
— Мислиш ли, че някой ден ще мога да си намеря кон? Имам предвид някой малък, за който да се грижа както ти за Уини, така че да свикне с мен.
— Не знам. Аз не бях си поставяла за задача да намеря Уини. Просто така се случи. Трудно се намира малко конче. Всички майки пазят малките си.
— Ако ти искаш да намериш друг кон, малко конче, какво би направила?
— Никога не ми е минавало през ум… Предполагам, че ако търсиш малко конче… чакай да помисля… трябва да хванеш майка му. Спомняш ли си лова на бизони миналата есен? Ако тръгнеш на лов за коне и вкараш табун в заградено място като онова, не е необходимо да ги убиваш всичките. Можеш да запазиш едно-две малки кончета. Даже може да отделиш малкото и да пуснеш останалите, ако не ти трябват. — Айла се усмихна. — Сега вече ми е по-трудно да ходя на лов за коне.
Когато се върнаха, повечето хора бяха насядали около голям огън и се хранеха. Двете млади жени си насипаха ядене и седнаха.
— Видяхме антилопи сайга — каза Лати. — Даже малки.
— Струва ми се, че сте видели и ягоди — обади се Нези със сух глас, като видя червените петна по ръцете на дъщеря си. Лати се изчерви като си спомни, че и се бе приискало да ги запази всичките за себе си.
— Нямаше достатъчно, за да донесем — каза Айла.
— О, това не би променило нещата. Знам какво е Лати да намери ягоди. Тя може да изяде цяла поляна, без да даде на никого, ако и се отдаде такава възможност.
Айла забеляза смущението на Лати и смени темата.
— Събрах и малко подбел против кашлица, за болния бивак, и едно растение с червени цветове — не му знам името — чийто корен е много добър за силна кашлица и отхрачване — каза тя.
— Не знаех, че затова береш тези цветя — каза Лати. — Откъде знаеш, че болестта в този бивак е точно такава?