Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— През по-голямата част от пътя го нося на гръб — обясни и Талут.
Айла видя, че Нези прибави още един вързоп към купчината, която конете щяха да влачат върху плаза. Ридаг седеше на земята наблизо с печален вид. Айла тутакси тръгна да търси Джондалар. Завари го да си приготвя раницата, която Тюли му беше дала.
— Джондалар! Ето къде си бил! — възкликна тя.
Той вдигна очи, изненадан. Тя бе последният човек, когото очакваше да види в този момент. Току-що си беше мислил за нея и за това, как ще се сбогуват. Беше решил, че сега, когато всички напускаха землянката, бе най-подходящо да си тръгне и той. Но вместо да се запъти с Лъвския бивак към Лятната среща, щеше да тръгне в обратната посока, за да поеме дългия път към своя дом.
— Знаеш ли как Мамут ходи на Летните срещи? — попита Айла.
Въпросът го шашардиса. Това далеч не беше най-важното нещо, с което бяха заети мислите му. Даже не беше съвсем сигурен, че я е разбрал правилно.
— Ъ-ъ… не — отговори той.
— Талут го носи на гръб. Ами Ридаг? И той трябва да бъде носен. Джондалар, мислех си, че след като обучи Рейсър, сега той е свикнал да носи човек на гърба си, нали?
— Да.
— И ти като го управляваш, той се движи натам, накъдето ти искаш, нали така?
— Да, струва ми се.
— Добре! Тогава няма никаква причина, поради която Мамут и Ридаг да не могат да стигнат до Срещата, яздейки на коне. Те не могат да ги управляват, но ти и аз можем да ги водим. Така ще бъде много по-лесно за всички, пък и Ридаг е толкова тъжен напоследък, а това може да повдигне духа му. Спомняш ли си колко беше развълнуван първия път, когато язди Уини? Нали не възразяваш, Джондалар? На нас не ни е нужно да яздим, всички други ще ходят пеша — каза Айла.
Тя бе толкова доволна и възбудена от идеята си, че очевидно не беше и помислила, че той може да не тръгне с тях. Как да и откаже? — мислеше си той. Идеята беше добра и Лъвският бивак бе направил толкова много за него, че това бе най-малкото, което той може да стори.
— Не, нямам нищо против да ходя пеша — каза Джондалар.
Изпита особено чувство на лекота, докато гледаше как Айла отива да каже на Талут — сякаш огромна тежест беше паднала от плещите му. Побърза да приключи със събирането на багажа и като го взе, отиде при останалите от бивака. Айла ръководеше товаренето на двата плаза. Вече бяха почти готови да тръгнат.
Нези видя, че Джондалар приближава и му се усмихна.
— Радвам се, че реши да дойдеш с нас и да помогнеш на Айла с конете. Така на Мамут ще му е много по-удобно, а виж и Ридаг! Никога преди не съм го виждала така да се вълнува, че отива на Лятна среща.
Джондалар се зачуди защо имаше чувството, че Нези е знаела за намерението му да поеме към дома.
— И само си помисли какво впечатление ще направим, когато пристигнем не само с коне, но и с хора, които ги яздят — каза Барзек.
— Джондалар, чакахме те. Айла не знаеше кой кон за кого да бъде — обърна се към него Талут.
— Мисля, че няма значение — каза Джондалар. — Уини е малко по-лесна за яздене. Не друса толкова.
Видя, че Ранек помага на Айла да уравновеси товара. Сърцето му се сви, когато чу, че се смеят заедно и разбра колко временна бе отмяната на решението му. Просто беше отложил неизбежното, но сега вече беше поел ангажимент. След като Мамут направи няколко загадъчни жеста, придружени с неразбираеми слова, той заби една мута в земята пред централния вход на землянката. После, с помощта на Айла и Талут, се качи на Уини. Изглеждаше неспокоен, но това трудно можеше да се разбере. Джондалар си помисли, че той много добре се владее.
Ридаг не беше уплашен, тъй като и по-рано се беше качвал на кон. Просто беше възбуден, когато високият мъж го вдигна и го качи на гърба на Рейсър. Той никога не беше яздил жребеца. Ухили се на Лати, която го наблюдаваше със смесица от загриженост за безопасността му, задоволство от новото му преживяване и мъничко завист. Беше гледала как Джондалар обучава коня, дотолкова, доколкото това и беше възможно от разстояние, тъй като беше трудно да убеди друга жена да отиде с нея просто, за да гледа — имаше и неудобства в това да си възрастен. Реши, че обучението на един млад кон не е непременно магия. Искаше се само търпение и, разбира се, кон, който да бъде обучаван.