Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Тя никога нямаше да забрави лятото в нейната долина, само двамата, заедно. Но Джондалар щеше да си замине без нея. Тя притисна статуетката от бивник до гърдите си и страшно и се прииска да замине с него. Вълчо скимтеше съчувствено край нея като се промъкваше сантиметър по сантиметър напред, защото знаеше че трябва да стои, където му е заповядано. Тя го взе, зарови лице в козината му, а той се опита да изближе солените и сълзи.
Чу, че някой идва по пътеката и бързо седна, избърса лицето си и се опита да се овладее. Обърна се, сякаш търсеше нещо зад себе си, когато Барзек и Друез минаха покрай нея, увлечени в разговора си. После постави статуетката обратно в торбичката и внимателно я положи върху яркочервената кожа, за да я вземе със себе си. Никога не би могла да остави първата си мута.
По-късно нея вечер, когато Лъвският бивак се подготвяше за общата вечеря, Вълчо изведнъж злобно заръмжа и се втурна към главния вход. Айла скочи и хукна след него, чудейки си какво ли може да е. Последваха я още няколко човека. Когато вдигна завесата, с изненада видя един непознат, много изплашен непознат човек, отстъпващ пред порасналото вълче, което изглеждаше готово да го нападне.
— Вълчо! Тук! — заповяда му Айла.
Вълчето неохотно отстъпи, но продължи да се зъби на непознатия и да ръмжи сподавено.
— Лудег! — възкликна Талут и излезе напред широко усмихнат. Прегърна мечешки човека. — Влизай, влизай вътре, че навън е студено.
— Аз… ъ-ъ… не знам — каза мъжът, без да сваля очи от младия вълк. — Вътре има ли и други като този?
— Не, няма други — каза Айла. — Вълчо няма да те ухапе. Няма да му позволя.
Лудег погледна Талут — не знаеше дали да вярва на непознатата жена.
— Защо държите вълк в землянката си?
— Това е дълга история и е най-добре да ти я разправя край силен огън. Влез, Лудег. Вълчето няма да ти стори нищо лошо, обещавам ти — каза Талут и погледна многозначително Айла, докато превеждаше младия мъж през сводестия вход.
Айла разбра какво означава този поглед. Вълчо в никакъв случай не биваше да напада непознатия. Тя ги последва в землянката, като даде знак на зверчето да стои до нея, но не знаеше как да му забрани да ръмжи. Това беше нова ситуация. Знаеше, че вълците, макар и много привързани към собствената си глутница, нападат и убиват непознати, навлезли в територията им. Поведението на Вълчо беше напълно разбираемо, но това не го правеше допустимо. Нужно бе да свикне с непознати, независимо дали това му харесваше или не.
Нези сърдечно приветства сина на братовчедка си, пое раницата и връхната му дреха, подаде ги на Дануг, за да ги занесе на един резервен нар в Огнището на Мамута, после му насипа ядене в една чиния и му намери място, където да седне. Лудег продължаваше да поглежда недоверчиво към Вълчо, обзет от притеснение и боязън, и колкото пъти животното срещнеше погледа му, толкова пъти злобното му сподавено ръмжене се усилваше. Когато Айла му изшътка, то сви уши и клекна, но веднага след това продължи да ръмжи срещу непознатия. На Айла и хрумна да върже едно въже на врата на Вълчо, но не мислеше, че с това ще се оправят нещата. Това още повече щеше да раздразни животното-пазач, а от друга страна щеше да постави мъжа в неловко положение.
Ридаг, който срамежливо се беше отдръпнал назад, макар че познаваше госта, бързо разбра коя е причината за злобното ръмжене на вълка. Усети, че тревожната напрегнатост на мъжа допринася за конфликта. Може би, ако видеше, че вълкът е приятелски настроен, Лудег щеше да се отпусне. Повечето хора се бяха струпали в готварското огнище и когато Ридаг чу, че Хартал се е събудил, хрумна му една идея. Отиде в Огнището на Северния елен и успокои бебето, после го хвана за ръка и го поведе към готварското огнище, но не при майка му. Вместо към нея, Ридаг се насочи към Айла и Вълчо.
Напоследък Хартал много се беше привързал към шавливото вълче и щом видя пухкавото сиво същество, изхълца от възторг. Хукна зарадван към Вълчо, но бебешките му крачета не го държаха добре. Спъна се и падна върху вълчето. То изквича, но само близна бебето по лицето, от което Хартал се изкикоти. Бутна топлия му влажен език и пъхна шишкавите си ръчички между челюстите с остри зъби, после се хвана за пухкавата му козина и се опита да го придърпа към себе си. Забравил безпокойството си, Лудег зяпна изненадан как бебешорът се боричка с вълчето, но най-много го удиви това, че месоядното животно приемаше малчугана с нежно търпение. А и Вълчо вече не можеше да варди непознатия, след като беше нападнат — още не беше пораснал достатъчно, за да притежава постоянството на възрастните членове на своя род. Айла се усмихна на Ридаг, защото веднага разбра, че момчето беше довело Хартал с определена цел, която беше постигната. Когато Трони дойде, за да си вземе синчето, Айла вдигна Вълчо, като реши, че моментът е подходящ да го запознае с пришълеца.