Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Да, Талут. Попитай дали Айла може да види болните — обади се и Мамут. — Мисля, че тя може да каже дали е безопасно за нас да останем.
Мъжът с червеното лице втренчи поглед в стареца на коня. Отначало, когато видя конете, той бе удивен, но не искаше да го покаже, пък и беше толкова потънал в скръб, че за известно време, докато изпълняваше ролята на говорител на сестра си и на своя бивак, бе забравил любопитството си. Но когато Мамут проговори, странната гледка на човек, седнал на кон, внезапно отново разпали любопитството му.
— Как така този човек е седнал на кон? — изтърси той най-сетне. — Как така конят стои мирен? Ами онзи другия, там, отзад?
— Това е много дълга история — отговори Талут. — Този мъж е нашият Мамут, а конете се подчиняват на нашата Лечителка. Когато разполагаме с време, ще ни е драго да ви разправим всичко за това, но първо Айла би искала да прегледа болните ви хора. Може да успее да им помогне. Ще може да ни каже дали злите духове са все още наоколо и дали ще може, да ги озапти и обезвреди; дали е безопасно за нас да останем.
— Казваш, че тя е много способна. Трябва да ти вярвам. Щом може да управлява конския дух, сигурно притежава мощна магия. Нека да поговоря с хората вътре.
— Има и още едно животно, за което трябва да знаеш — каза Талут и след това се обърна към жената. — Айла, извикай го.
Тя подсвирна и още преди Ридаг да го пусне, Вълчо се освободи от него и се втурна напред, въртейки опашка. Мъжът Сънге и стоящите около него се стреснаха, когато младият вълк се втурна към тях, но останаха още по-изненадани, когато той спря пред краката на Айла и я загледа очаквателно. По неин знак той легна, но вниманието му бе съсредоточено върху непознатите и това ги смути.
Тюли наблюдаваше внимателно реакциите на народа Сънге и бързо разбра какво силно впечатление са им направили опитомените животни. Те повишаваха статуса на хората, с които бяха свързани и на Лъвския бивак като цяло. Благодарение единствено на това, че яздеше кон, Мамут се бе сдобил с особено признание и престиж. Гледаха го с изпитателни погледи, думите му будеха у тях подчертано уважение, но реакцията им спрямо Айла беше още по-красноречива. Взираха се в нея със страхопочитание и боязливо преклонение.
Водачката разбираше, че самата тя вече бе свикнала с конете, но още си спомняше собствените си опасения, когато за пръв път бе видяла Айла с кобилата и жребеца, и не и беше трудно да се постави на тяхно място. Тя присъстваше, когато Айла бе донесла вълчето в землянката и бе наблюдавала израстването му, но знаеше, че един непознат не би го възприел като невинно зверче. Макар че беше млад, Вълчо бе почти напълно пораснал вълк, а Уини бе кобила в зряла възраст. След като Айла можеше да пречупи волята на опърничавите и своенравни коне, както и духа на независимите вълци със заповедите си, кой знае още какви сили можеше да управлява? Особено след като се разбереше, че е дъщеря на Огнището на Мамута и Лечителка.
Тюли се чудеше как ли ще ги посрещнат, когато пристигнат на Лятната среща, но никак не се изненада, когато Айла бе поканена да прегледа болните членове на бивака. Мамутоите се разположиха да изчакат. Когато Айла излезе, тя отиде при Мамут, Талут и Тюли.
— Мисля, че са болни от това, което Нези нарича пролетна болест — треска, стягане в гърдите и затруднено дишане, но лошото е, че са го хванали в края на сезона и че протича в по-остра форма — обясни Айла. — Преди известно време са починали двама по-възрастни обитатели на бивака, но много е тъжно, когато умират деца. Не знам защо е станало така. Младите обикновено са достатъчно силни, за да преодолеят такава болест. При всички останали сякаш най-лошото е отминало. Някои кашлят силно, техните страдания мога да облекча донякъде, но вече няма сериозно болни. Искам да приготвя нещо, което да помогне на майката. Тя го понася много тежко. Разбирам я. Не съм абсолютно сигурна, но мисля, че няма да е опасно за нас да останем за погребението. Струва ми се обаче, че не бива да отсядаме вътре в землянките им.
— Щях да предложа да разпънем палатките си, ако решим да останем — каза Тюли. — Достатъчно трудно им е и без да приемат непознати гости в такъв момент, а не са и Мамутои.
Сънге са… различни.
Сутринта Айла се разбуди от гласове недалеч от палатката и. Бързо стана, облече се и погледна навън. Няколко човека копаеха дълга тясна яма. Навън бяха Трони и Фрали, седнали край един огън, кърмейки бебетата си. Айла им се усмихна и се присъедини към тях. От една готварска кошница се издигаше пара и се разнасяше аромат на градински чай. Тя загреба една чаша и седна при двете жени, отпивайки от горещата течност.