Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Не знам, но като видях тези цветя, реших, че няма да е зле да понабера от тях, още повече че ние сме карали тази болест. Талут, още колко път имаме до там?
— Трудно може да се определи — отговори водачът. — Движим се по-бързо от обикновено. Би трябвало след ден-два да стигнем бивака на народа Сънге. Картата на Лудег е добра, надявам се да не закъснеем. Болестта им е по-лоша, отколкото си мислех. Айла се намръщи.
— Как разбра?
— Видях знаци, оставени от някого.
— Знаци? — попита Айла.
— Ела с мен. Ще ти покажа — каза Талут, като остави чашата си и стана.
Заведе я при купчина кокали край реката. Такива кости, особено черепи, се срещаха по всички плата, но когато приближиха, на Айла и стана ясно, че те не са подредени естествено. Някой преднамерено ги беше струпал в особен ред. На върха на купчината беше поставен обърнат мамутски череп със счупени зъби.
— Това е знак за лоши новини — каза Талут, сочейки черепа. — Много лоши. Виждаш ли долната челюст и двете ключици към нея? Върхът на челюстта сочи накъде да вървим, а бивакът е на два дни път.
— Талут, те сигурно имат нужда от помощ! Затова ли са поставили този знак тук?
Талут посочи парче обгорена брезова кора, закачена на счупения ляв бивник.
— Виждаш ли това? — попита той.
— Да. Обгоряла е до черно като че ли е била в огън.
— Това означава болест, смъртоносна болест. Някой е умрял; Хората се страхуват от този вид болест, а тук те често спират. Този знак тук не е поставен за помощ, а за предупреждение да не се ходи там.
— О, Талут! Аз трябва да отида. Вие може да не идвате, но аз трябва до ида. Мога да тръгна и сега, с Уини.
— И какво ще им кажеш като отидеш там? — попита Талут. — Не, Айла. Те няма да ти позволят да им окажеш помощ. Там никой не те познава. Те дори не са Мамутои, а Сънге. Вече разговаряхме за това. Знаехме, че ще искаш да отидеш. Тръгнахме по този път и ще дойдем с теб. Мисля, че благодарение на конете ще можем да стигнем за ден, вместо за два.
Слънцето вече докосваше ръба на земята, когато групата пътешественици от Лъвския бивак стигна до голямо селище, разположено на обширна естествена тераса на около десет метра над широка, бърза река. Спряха, когато ги забелязаха някои от тамошните хора, които се втренчиха в тях с удивление. После хукнаха към единия от навесите. Появиха се мъж и жена. Лицата им бяха намазани с червена охра, а косите им бяха покрити с пепел.
„Твърде късно е“ — помисли си Талут, докато заедно с Тюли приближаваха бивака на народа Сънге, следвани от Нези и Айла, която водеше Уини с Мамут на гърба. Явно бяха прекъснали нещо много важно. Когато идващите бяха само на около три метра, мъжът с боядисаното червено лице вдигна ръка с длан, обърната напред. Явно това бе сигнал да спрат. Заговори на Талут на различен език, който въпреки това прозвуча някак познато на Айла. Струваше и се, че би трябвало да го разбира; вероятно беше близък до езика на Мамутоите. Мъжът пак проговори.
— Защо Лъвският бивак на Мамутоите идва тук по това време? — попита той, този път на езика на Мамутоите. — В този бивак върлува болест и има много скръб. Не видяхте ли знаците?
— Да, видяхме знаците — отговори Талут. — Сред нас има дъщеря на Огнището на Мамута, която е изкусна Лечителка. Вестоносецът Лудег, който е минал оттук преди няколко дни, ни каза за вашата беда. Ние се приготвяхме да отпътуваме за нашата Лятна среща, но Айла, нашата Лечителка, пожела първо да дойдем тук, за да ви предложи помощта си. Един от нашите е роднина с един от вашите, така че ние сме родственици. Затова дойдохме.
Мъжът погледна жената, застанала до него. Тя явно скърбеше и с усилие се владееше.
— Твърде късно е — каза тя. — Мъртви са. — Гласът и премина във вой и тя се разрида от мъка. — Мъртви са. Децата ми, рожбите ми, живота ми, мъртви са.
Двама мъже я прихванаха от двете и страни и я отведоха.
— Сестра ми изживява голяма скръб — каза мъжът. — Загуби и дъщеря си, и сина си. Момичето беше почти жена, а момчето беше е няколко години по-малко. Ние всички много скърбим за тях.
Талут съчувствено поклати глава.
— Това наистина е голямо нещастие. Споделяме скръбта ви и сме готови да ви утешим с каквото можем. Ако вашите обичаи позволяват, бихме искали да останем, за да прибавим сълзите си към вашите, докато мъртвите се върнат в гръдта на Майката.
— Високо оценяваме съчувствието ви и винаги ще го помним, но сред нас има болни хора. Може би ще е опасно за вас да останете. Може би е опасно и това, че сте дошли.
— Талут, попитай го дали мога да видя болните. Може да успея да им помогна с нещо — каза тихо Айла.