Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Мъжът и жената с червените лица посипаха прах от алена охра по децата, което накара Айла да си спомни за червения мехлем, който Креб беше втрил в тялото на Иза. В гроба церемониално бяха положени още няколко неща: изправени бивни, кремъчни ножове и ками, изваяни фигури на мамут, бизон и кон — не толкова изящни, колкото тези на Ранек, помисли си Айла. С изненада видя, че до всяко дете бе положен дълъг бивников жезъл, украсен с изваян кръг със спици, към който бяха прикрепени пера и други предмети. Когато хората от селището се присъединиха към жалейната, пронизителна песен на жената, Айла се наклони напред и тихо прошепна на Мамут:
— Двата жезъла приличат на тези на Талут. Това Говорещи жезли ли са?
— Да. Народът Сънге има по-близки родствени връзки с Мамутоите, отколкото някои хора са готови да признаят — каза Мамут. — Има известни различия, но тази погребална церемония е много близка до нашата.
— А защо слагат Говорещи жезли в гроба на децата?
— Тези неща им се дават, защото ще им потрябват, когато се събудят в света на духовете. Като дъщеря и син на водачката, те са сестра и брат, които са били предопределени да станат водачи, ако не в живота, то в отвъдното — обясни Мамут. — Необходимо е да се отбележи ранга им, за да не загубят статуса си там.
Известно време Айла наблюдаваше церемонията мълчаливо и когато започнаха да засипват децата с пръст, отново се обърна към Мамут.
— Защо ги погребват така, глава до глава?
— Те са брат и сестра — каза той, сякаш останалото се подразбираше. После видя учуденото и изражение и продължи: — Пътуването до света на духовете може да е дълго, трудно и объркано, особено за такива млади създания. Те имат нужда да общуват помежду си, да си помагат и взаимно да облекчават трудностите си, но за Майката е скверно брат и сестра да споделят Удоволствия. Ако се събудят един до друг, може да забравят, че са брат и сестра и по грешка да се сношат, мислейки си, че спят заедно, защото е трябвало да се свържат. А като са глава до глава, могат да си помагат по време на Пътуването, без да объркат родството си, когато стигнат другия свят.
Айла кимна. Всичко това беше логично, но докато гледаше как запълват гроба, много и се искаше да бяха пристигнали няколко дни по-рано. Може би нямаше да успее да им помогне, но поне щеше да опита.
Талут спря на брега на малка рекичка, погледна нагоре, срещу течението, после надолу, разгледа парчето, бивник с обозначения в ръката си. Определи положението на слънцето, проучи облаците, скупчени на север, после помириса вятъра. Накрая огледа района.
— Оставаме да нощуваме тук — каза той като смъкна раницата със самара от раменете си.
Запъти се към сестра си, докато тя обмисляше къде да бъде опъната главната шатра, за да има достатъчно място за останалите, които използваха част от нейната опорна конструкция…
— Тюли, какво ще кажеш, ако поспрем за малко, за да разменим някои предмети? Преглеждах картите, които Лудег е направил. Отначало не ми мина през ум, но като видях, къде сме, ето виж — каза той, показвайки и две различни парченца бивник със знаци. — Това е картата, която показва пътя към Вълчия бивак, новото място на Лятната среща, а ето краткия път, който той ми показа до бивака на Сънге. Оттук няма да ни е много далеч да посетим Мамутския бивак.
— Искаш да кажеш Бивака на Мускусния бик — каза Тюли с раздразнение и презрение. — Колко арогантно беше от тяхна страна да преименуват бивака си. Всички имат Огнище на Мамута, но никой не може да нарича бивак с името на Мамута. Та не сме ли всички ние Ловци на мамути?
— Но биваците винаги се наричат на името на огнището на водача, а техният нов водач е и техния Мамут. Пък и това не е причина да не търгуваме с тях — ако още не са тръгнали за Лятната среща. Нали знаеш, че са родственици с Кехлибарения бивак и винаги имат кехлибар за размяна — каза Талут, знаейки слабостта на сестра си към топлите, златисти парчета вкаменена смола. — А Уимез казва, че имат достъп и до хубав кремък. Ние пък имаме много кожи на северен елен, ада не говорим за няколкото великолепни козини.
— Не ми е ясно как един мъж може да създаде огнище, когато няма дори жена, просто казах, че са арогантни. Можем да търгуваме с тях. Разбира се, че ще се отбием, Талут. — На лицето на водачката се появи загадъчна усмивка. — Да, при всички случаи. Мисля, че за „Мамутския“ бивак ще бъде интересно да се срещне с нашето Огнище на Мамута.
— Добре. Тогава по-добре да тръгнем рано — каза Талут, но я изгледа озадачено. Поклати глава, чудейки се за какво ли мислеше умната му снажна сестра.