Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Днес ли възнамеряват да ги погребат? — попита Фрали.
— Мисля, че да — отговори Айла. — Струва ми се, че на Талут не му беше удобно да ги попита направо, но останах с впечатлението, че ще стане днес. Не разбирам езика им, но понякога улавям някоя позната дума.
— Изглежда, че копаят гроба. Защо ли го правят толкова дълъг? — попита Трони.
— Не знам, но се радвам, че скоро ще си тръгнем. Знам, че е редно да останем, но не обичам погребенията — каза Фрали.
— Никой не ги обича — вметна Айла. — Ще ми се да бяхме дошли няколко дни по-рано.
— Не можеш да си сигурна, че щеше да помогнеш на тези деца — каза Фрали.
— Толкова ми е мъчно за майката — обади се Трони. — Мъка е да загубиш, едното си дете, но и двете едно временно… Не знам дали аз бих понесла такова нещо.
Тя гушна Хартал, но бебето се задърпа, за да се измъкне.
— Да, мъка е да загубиш детето си — съгласи се Айла. Гласът и беше толкова сподавен, че Фрали я изгледа учудено. Айла остави чашата си и стана.
— Видях, че наблизо расте пелин. От корените му става много силно лекарство. Не го използвам често, но искам да направя нещо, което да успокои и облекчи майката, а то трябва да е силно.
Този ден хората от Лъвския бивак наблюдаваха или частично участваха в различни дейности и ритуали, но на свечеряване атмосферата се промени, насити се с напрежение, което се предаде дори на гостите. Силните емоции предизвикаха истински сълзи на скръб сред Мамутоите, когато двете деца бяха тържествено изнесени на носилки от една землянка и представени на всеки за последно сбогом.
Докато хората с носилките, обикаляха опечалените гости, Айла забеляза, че децата са облечени в красиви, богато украсени одежди, като за важен фестивал. Това не можеше да не я заинтригува. Парчета различно боядисани и естествено оцветени кожи бяха грижливо съшити в сложни геометрични комбинации, за да се получат туниките и дългите панталони, очертани и акцентирани с помощта на хиляди дребни бивникови мъниста. През ума и мина необичайна мисъл. Дали всичкото това беше направено само с шило? Може на някого да се хареса острата бивникова игла с дупката за конец на края.
Тя забеляза и превръзките им за коса и коланите, а върху раменете на момичето бе наметнат плащ с разкошни украшения, вплетени в материя, която сякаш бе изработена от кичури вътрешна козина, отронила се от минаващи влакнести животни. Прииска и се да пипне одеждите, да ги разгледа по-отблизо, да разбере как са били направени, но това нямаше да е уместно. Застанал до нея, Ранек също забеляза материята и се възхити на сложния модел, съставен от спирали под прав ъгъл. Айла се надяваше, че преди да си заминат, ще успее да узнае, как са изработени дрехите, може би в замяна на някоя от нейните игли с дупка.
И двете деца бяха обсипани с бижута, направени от раковини, животински зъби, кости; момчето дори имаше обица от пробит голям и необикновен камък. За разлика от косите на възрастните, които бяха чорлави и посипани с пепел, техните бяха грижливо вчесани и подредени в сложни прически — при момчето на плитки, а при момичето на два големи кока от двете страни на главата му.
Айла не можеше да се отърси от чувството, че децата спят и ще се събудят всеки момент. Бяха съвсем млади, имаха твърде здрав вид със закръглените си гладки лица, за да бъдат мъртви, за да са се преселили в царството на духовете. Усети как по тялото и премина тръпка и неволно се взря в Ридаг. Забеляза, че Нези я гледа, и извърна очи.
Най-сетне телата на децата бяха донесени при дългия тесен изкоп. Спуснаха ги вътре и ги поставиха глава до глава. Една жена с особена прическа и дълга туника, обсипана с мъниста, се изправи и подхвана някакъв печален, пронизителен напев, от който всички потрепериха. На шията и висяха множество гердани и колиета, които дрънкаха и потракваха когато се движеше, а по ръцете и имаше гривни, направени от няколко пластинки, широки по един сантиметър. Айла забеляза, че те бяха подобни на онези, които използваха и някои Мамутои.
Чуваше се басовото барабанене на познат инструмент от мамутски череп. Оплаквайки и припявайки, жената започна да се извива и люлее, повдигайки се на пръсти и вдигайки крака, като от време на време се обръщаше в различни посоки, но оставаше на едно място. Докато танцуваше, размахваше рязко и ритмично ръце, от което гривните и потракваха. Айла се беше запознала с нея и макар че не можеха да разговарят, усещаше, че жената я привлича. Мамут и беше обяснил, че тя не е лечителка като Айла, а е от тези, които имат способността да общуват със света на духовете. Изведнъж Айла осъзна, че тя бе за Сънге това, което бяха Мамут и Креб за своите народи. Все още и беше трудно да приеме идеята за жена мог-ър.