Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Мисля, че Вълчо ще свикне с теб по-бързо, ако му позволиш да те подуши, каза тя на младия мъж.
Айла говореше езика на Мамутоите отлично, но Лудег забеляза известна разлика в начина, по който тя произнасяше някои думи. Едва сега я огледа внимателно, като се чудеше коя ли е тя. Спомняше си, че не бе сред обитателите на Лъвския бивак, когато се разделиха предишната година. Даже не си спомняше изобщо да я е виждал по-рано, а беше сигурен, че би запомнил такава красива жена. От къде ли беше дошла? Вдигна очи и срещна погледа на висок русокос непознат мъж.
— Какво трябва да направя? — попита той.
— Мисля, че е достатъчно да му подадеш ръката си, за да я помирише. Обича и да го милват, но да не избързваме с това. Трябва му известно време, докато свикне с теб — отвърна Айла.
Доста предпазливо Лудег протегна ръката си. Айла пусна Вълчо на земята, за да я подуши, но остана до него от предпазливост. Не мислеше, че Вълчо ще се нахвърли върху непознатия, но не беше сигурна. След малко мъжът протегна ръка, за да докосне гъстата скубеща се козина. Досега не беше докосвал жив вълк и беше развълнуван. Усмихна се на Айла и когато тя отговори на усмивката му, още веднъж си помисли колко е красива.
— Талут, май ще е най-добре да ви разкажа набързо новините, които нося — каза Лудег. — Струва ми се, че Лъвският бивак ми е приготвил истории, които ще изслушам с интерес.
Едрият водач се усмихна. Приятно му беше, когато проявяваха такъв интерес към Лъвския бивак. Обикновено вестоносците пристигаха с новини и биваха избирани за тази цел не само заради способността си да разправят увлекателно, но и за това, че можеха да тичат бързо.
— Ами, добре, казвай тогава. Какви новини ни носиш? — попита Талут.
— Най-важната е промяната на мястото на Лятната среща. Домакин ще бъде Вълчият бивак. Мястото, което беше избрано миналата година, беше пометено от порой. Имам и други, тъжни новини. Спрях да пренощувам в един бивак на народа Сънге. Там върлува смъртоносна болест. Има вече умрели, а когато си тръгнах, синът и дъщерята на водачката бяха много зле. Някои смятаха, че едва ли ще оцелеят.
— Но това е ужасно! — възкликна Нези.
— Що за болест е тяхната? — попита Айла.
— Изглежда, че ги ударила в гърдите. Висока температура, лоша кашлица и затруднено дишане.
— Колко далеч е оттук? — попита Айла.
— Не знаеш ли?
— Айла беше наша гостенка, но я осиновихме — каза Тюли. После се обърна към Айла. — Не е много далеч.
— Тюли, можем ли да отидем там? Или някой да ме заведе? Ако тези деца са болни, може да успея да им помогна.
— Не знам. Талут, ти какво смяташ?
— Не е по пътя за Лятната среща, щом тя ще се състои във Вълчия бивак, а и те дори не са ни родственици, Тюли.
— Струва ми се, че Дарнев имаше далечен роднина в този бивак — отвърна Тюли. — Срамота е да не помогнем на тези дечица — братчето и сестричето, когато са толкова болни.
— Ами, ако трябва, да вървим, само че ще трябва да тръгнем възможно най-скоро — каза Талут.
Лудег слушаше с огромен интерес.
— Е, казах ви моите новини, а сега искам да науча нещо за новия член на Лъвския бивак. Талут, тя наистина ли е Лечителка? И от къде се взе вълкът? Досега не бях чувал вълк да живее с хора в землянка.
— И това далеч не е всичко — обади се Фребек. — Айла има и два коня, кобила с жребец.
Гостът изгледа недоверчиво Фребек, после се намести удобно и се приготви да изслуша историите на Лъвския бивак.
На другата сутрин, след дълга нощ на разкази, Айла и Джондалар демонстрираха на Лудег как се яздят коне, което му направи очакваното впечатление. Тръгна за следващия бивак, готов да разнесе новината за пришълката сред Мамутоите заедно с тази за промяната на мястото на Лятната среща. Лъвският бивак планираше да замине на следващата сутрин и остатъкът от деня беше прекаран в последни приготовления за пътуването.
Айла реши за вземе повече лекарства, отколкото обикновено носеше в чантата си с церовете и преглеждаше запасите си от билки, разговаряйки с Мамут, докато си събираше нещата. Събирането на Клановете беше постоянно в ума и и като гледаше как възрастният шаман пази скованите си стави си спомни, че старите хора в Клана, които не можеха да правят дълги пътешествия, оставаха в пещерата. Как щеше Мамут да издържи на дългото пътуване? Доста се обезпокои и отиде навън да потърси Талут, за да го попита какво да правят.