Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Беше направена последна проверка на бивака и след това всички поеха нагоре по склона. На половината път Айла се спря. Вълчо стори същото и я погледна очаквателно. Тя обърна очи назад към землянката, където беше намерила дом и където бе приета сред себеподобните си. Вече и липсваха уютът и сигурността, които жилището предлагаше, но землянката щеше да остане тук докато се върнат и пак щеше да ги подслони през дългата студена зима. Вятърът къдреше завесата на сводестия вход от мамутски бивни и тя видя черепа на пещерния лъв над тях. Лъвският бивак изглеждаше самотен без хората. Айла от Мамутоите потрепери от внезапно обзелата я силна тъга.
29
Обширните пасбища, благодатен източник на живот в тази студена земя, разкриха още една страна от цикъла на обновяващия се живот, докато Лъвският бивак пътешестваше. Синкаво виолетовите и жълти цветя на миналогодишната дребна перуника бяха поизбледнели, но още изпъкваха, а папратолистните божури бяха напълно разцъфтели. Една широка леха от тъмночервените цветове, изпълнила цялата низина между два хълма, предизвика възгласи на удивление и възхищение сред пътешествениците. Преобладаваха обаче американската трева, власатката и глухарчето, които превръщаха степта в развълнувано море от нежно преливащо сребристо, акцентирано със тъмни петна градински чай. Не след дълго, след като младата трева узрееше и загубеше цветовете си, тучните равнини щяха да се превърнат от сребърни в златисти.
Младото вълче се радваше на многообразието от дребни животни, които обитаваха обширната прерия. Втурваше се подир порове и хермелини, облекли лятната си кафява козина, но се отдръпваше, когато безстрашните хищници отстояваха територията си. Когато мишките, полевките и земеровките с кадифена козина, които бяха свикнали да избягват лисиците, се мушваха в бърлогите си в земята, Вълчо започваше да преследва съселите, хамстерите и дългоухите бодливи таралежи. Айла се разсмя като видя изненадата му от това, че един пустинен гризач с дебела опашка, къси предни лапи и по три пръста на задните си крака изчезна с подскоци в дупката, в която беше прекарал зимния си сън. Зайците, гигантските хамстери и едрите пустинни гризачи бяха достатъчно големи, за да послужат за храна и бяха много вкусни като ги одеряха и изпечаха на вечерен огън. Айла уби няколко с прашката, а Вълчо ги донесе.
Ровещите степни гризачи бяха полезни за почвата, защото я разравяха обръщаха и раздробяваха, но някои от тях променяха характера на терена с това, че копаеха много подземни проходи и дупки. Докато Лъвският бивак пътуваше из равнината, на пътя им се изпречваха безчет дупки, изкопани от съсели; а в някои области хората трябваше да заобикалят стотици могилки, покрити с трева, които бяха високи по половин-един метър; всяка от тях осигуряваше подслон за цели родове степни мармоти.
Съселите бяха предпочитана плячка за черните каня, независимо че дългокрилите ястреби се изхранваха и с други гризачи, мърша и насекоми. Изящните птици обикновено откриваха нищо неподозиращите съсели като кръжаха над тях, но канята можеха и да увисват във въздуха, подобно на керкенезите, местните соколи, или с бръснещ полет да изненадват и грабват плячката си. Освен ястребите и соколите, светлокафявите орли също предпочитаха изобилието от дребни гризачи. Веднъж Айла забеляза, че Вълчо направи стойка, която я накара да се вгледа по-отблизо. Видя, че една от едрите тъмнокафяви хищни птици кацна край гнездото си на земята, носейки на малките си един съсел. Наблюдаваше ги с интерес, но нито тя, нито вълчето не нарушиха спокойствието им.
Много други птици също се изхранваха от изобилието на откритата равнина. Степта беше пълна с чучулиги и бъбрици, бели яребици, обикновени яребици и пъдпъдъци, пясъчни яребици, големи дропли и красиви моминарски жерави — синкаво сиви, с черни глави и бели пера зад очите. Идваха през пролетта, за да свият гнезда и отгледат малките си и се прехранваха с насекоми, гущери и змии. Отлитаха през есента на големи У-образни ята, разцепващи небето.
Талут беше наложил темпо, което бе най-удачно при пътуване на целия Бивак. То беше такова, че да не пришпорва по-бавните членове на групата. Но сега установи, че се движат много по-бързо от друг път. Разликата се дължеше ла конете. Това, че те поеха подаръците, стоките за размяна и кожите за палатки на плазовете, както и хората, които се нуждаеха от помощ, на гърбовете си, облекчи товара на всички. Водачът беше доволен от ускореното темпо, още повече че се отклоняваха от пътя си, но същевременно то създаваше и проблем. Той така бе планирал маршрута и спиранията, че да се възползват от известни места с вода. А сега трябваше отново да преценява всичко в движение. Спряха край малка рекичка, макар че още беше светло. Понякога степите преминаваха в гори близо до реките и езерата и те направиха бивак на голяма поляна, заобиколена с дървета. След като Айла откачи плазовете от Уини, тя реши да заведе Лати на езда. На момичето му беше приятно да помага около конете и животните се бяха привързали силно към него. Докато двете яздеха върху кобилата през малка горичка от смърч, бреза, габър и лиственица, стигнаха една горска поляна, отрупана с цветя — един истински оазис в степта, ограден от дърветата. Айла спря и пошепна в ухото на младата жена, яздеща на коня пред нея: