Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Исаму Кимура чакаше на уреченото място. За щастие, професията му позволяваше да излиза непрекъснато и да се среща с чужденци някак рутинно. Един от плюсовете му беше, че имаше усет за безопасните места. В случая бяха на доковете, които за тяхна радост не бяха прекалено натоварени в момента, а пък в същото време тук една такава среща нямаше да е съвсем в разрез с обстановката. Освен това трудно биха ги подслушали. И, накрая, обгръщаха ги звуци от пристанището, които биха заглушили един тих разговор.
Кларк беше още по-неспокоен, ако това бе възможно. При всяко тайно свързване с хора имаше период, по време на който откритите контакти са безопасни, но с течение на времето сигурността праволинейно намаляваше с бързо, непонятно темпо, а трябваше да се вземат предвид и други фактори. Мотивите на Кимура бяха… Какви? Кларк не знаеше как Олег Лялин е успял да го вербува. Не ставаше въпрос за пари. Руснаците никога не бяха му плащали. Нещата не опираха и до идеология. Политическите убеждения на Кимура не бяха комунистически. Дали не бе заради егото му? Дали смяташе, че заслужава по-добър пост, зает от някой друг? И в най-опасния случай дали не беше от онзи ексцентричен тип патриоти, които сами преценяваха кое е най-хубаво за родината им? Или пък, както Динг би казал, дали просто не е прецакан? Подборът на думи не бе особено елегантен, ала едно такова състояние на нещата също не би било новост за опита на Кларк. Простата истина беше, че агентът не знаеше. По-лошото бе, че всякакви мотиви за измяната представляваха само извинение за това, че си предал страната си, а нещо в него отказваше да приеме благосклонно такива хора. „Ченгетата сигурно също не обичат да се срещат с информаторите си“ — каза си Джон, без да намери голяма утеха в мисълта.
— Какво толкова важно има? — попита Кимура, след като стигнаха до средата на един празен кей. Бездействащите кораби в Токийския залив се виждаха ясно и той се запита дали мястото не бе избрано за срещата точно по тази причина.
— Страната ви има атомни оръжия — уведоми го простичко Кларк.
— Какво?! — Първо извърна глава, сетне краката му се спряха сами и накрая лицето му придоби изключително блед оттенък.
— Това е заявил в събота посланикът ви във Вашингтон пред американския президент. Американците са в паника. Поне така твърди московският център. — Кларк се усмихна съвсем по руски. — Трябва да призная, че спечелихте възхищението ми от професионална гледна точка: да го направите така открито, особено след като сте купили собствените ни ракети за изстрелването на бомбите. Налага се също да ви кажа, че моето правителство е категорично недоволно от този развой на нещата.
— Ракетите лесно могат да бъдат насочени към нас — добави сухо Чавес. — Хората се изнервят от тях.
— Нямах представа. Сигурни ли сте? — Кимура продължи да върви, просто за да раздвижи кръвта си.
— Имаме източник в американското правителство, заемащ висок пост. Няма грешка.
Динг забеляза, че гласът на Кларк е студен и делови: „О, бронята на колата ви е одраскана. Познавам един добър майстор.“
— Значи затова са смятали, че може да им се размине. — Нямаше нужда от повече думи; очевидно едно парче от мозайката в ума му току-що пасна на място. Пое си няколко пъти въздух, преди да добави: — Това е безумие.
Тези три думи бяха най-приятните в живота на Джон след онзи път, когато се обади от Берлин и научи, че жена му е родила благополучно второто им дете. Дойде моментът за наистина безскрупулни действия. Той започна да говори, без да се усмихва, напълно вживял се в ролята си на старши руски разузнавателен агент, подготвен от КГБ да е един от най-добрите в света:
— Да, скъпи приятелю. Щом е заплашена някоя от великите сили, наистина говорим за безумие. Надявам се, че който и да се е захванал с тази игра, той знае колко е опасна. Моля ви да обърнете внимание на думите ми, господин Кимура. Страната ми е сериозно обезпокоена. Разбирате ли? Сериозно обезпокоена. Направихте ни на глупаци пред Америка и пред целия свят. Разполагате с оръжия, с които можете да заплашите родината ми точно толкова лесно, колкото и Америка. Предприехте действия срещу Съединените щати, за които не виждаме основателна причина. Следователно в нашите очи вие сте непредвидими, а една страна, която е политически нестабилна и притежава ракети с ядрени заряди, не предлага приятна перспектива. Тази криза ще се задълбочи, ако някои разумни хора не направят нужното. Не ни интересуват търговските ви разногласия с Америка, ала съществува ли възможност за истинска война, тогава сме действително загрижени.