Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— През всичките тия години ми напомняш за сина ми.
— Зависи от времето и събитията — усмихна се Калис.
— Мога да разчитам винаги на него — каза Джеймс. — Мисля, че бих могъл да го пратя и в Звезден пристан да оправи нещата. — Усмивката му криеше печал. — И внуците ми ще отидат с него.
— Джими и Даш вече са мъже.
— Така мисля — рече Джеймс, после се обърна към Николас. — Нямаш представа колко си изпуснал, като не си се оженил.
— Не съм толкова стар — каза Николас. — Амос се е оженил за баба ми, когато е бил почти на седемдесет.
— Ще изпуснеш радостта от децата, ако чакаш толкова дълго — каза Джеймс, докато крачеха към вратата. — Аз мога да си мисля за Джими и Даш, а ти не можеш.
Докато излизаха от залата, лорд Джеймс се обърна към Калис и каза:
— Както всички, и аз не съм много доволен от факта, че тази магическа лейди има толкова много тайни, но след като се оказа толкова силна, не мога да ти кажа нищо друго освен: бъди внимателен.
Калис кимна, потънал в мислите си, а Джеймс и Николас продължиха да разговарят за семействата и децата.
Ру се огледа и Ерик се засмя:
— Изглеждаш, като че ли се готвиш да бягаш.
— Да ти кажа право — тихо каза Ру, — чувствам се така от минутата, когато й предложих да се оженим.
Ерик се направи, че го разбира, но не можеше да прикрие веселото си настроение.
— Ще видиш ти. Като предложиш на оная курва…
— Виж какво… — сърдито започна Ерик.
— Добре де, добре — спря го приятелят му. — Извинявай. Просто съм малко изнервен. И наистина ми се иска да побягна.
— Малко е късничко — засмя се Ерик.
Карли тъкмо влизаше през една странична врата на храма, през която — според вярванията на последователите на Бялата Сунг — трябваше да минават булките. От едната й страна беше Катерина, момичето, което дьо Лунвил бе направил служителка на принца. Карли нямаше приятелки, с които да си общува, и познаваше отблизо само прислужничката Мари. Поради това Ерик, като кум на Ру, беше предложил на тайната агентка да бъде свидетелка на брачната церемония. За негово учудване тя веднага се съгласи.
— Добре, да тръгваме — каза Ру и тръгна към олтара.
Единствените присъстващи бяха Луис, няколко работници от фирмата, а също и Джедоу с войниците, който бяха служили в дружината на Калис. Изпълненият с досада жрец претупваше церемонията, защото беше петата или шеста за деня.
Ру се закле да се грижи за Карли и да й бъде верен, тя направи същото. Жрецът веднага заяви, че Бялата богиня е доволна и че вече могат да си тръгват. Ерик му плати и младоженците и гостите напуснаха залата — всъщност приличащите на разбойници храмови прислужници почти ги изхвърлиха.
Ру и Карли се качиха на една наета за случая карета, а другите се отправиха пеша или на коне към къщата на Гриндъл. Каретата напредваше с труд по претъпканите улици. Ру се обърна и видя, че Карли е вперила поглед в ръцете си.
— Какво има? — попита той. — Не си ли щастлива?
Карли вдигна очи към него и погледът й му подейства като удар. Внезапно разбра, че зад мълчанието й се крие гняв и негодувание. Но гласът й беше спокоен и почти извинителен.
— А ти?
— Разбира се, любов моя. — Ру се помъчи да се усмихне. — Защо да не съм?
— Изглеждаше направо ужасен, когато вървеше към олтара. — Карли обърна глава към прозореца.
— Това е нормална реакция. — Ру се опита да го обърне на шега. — Така поне са ми казвали. Цялата тази церемония и… и всичко останало.
Пътуваха в мълчание през града. Ру гледаше през прозорчето. Когато каретата бавно се приближи до официалния вход, Ерик и останалите вече ги очакваха.
Като кумове Ерик и Катерина помогнаха на Карли да слезе от каретата. Макар да не познаваше младото семейство, девойката се опитваше най-сериозно да изпълнява задълженията си на кума.
Готвачката бе приготвила впечатляващо богата маса. Бяха отворени и едни от най-хубавите бутилки вино от зимника. Ру неловко пропусна Карли пред себе си във входа, макар че традицията беше съпругът да води младоженката в дома им. В крайна сметка обаче това беше нейният дом. Когато влязоха, тя му каза:
— Ще отида да нагледам кухнята.
— Остави Мари да свърши това — спря я Ру. — Ти никога повече няма да сервираш в тази къща.
Карли го изгледа внимателно за момент, после на устните й се появи слаба усмивка. Ру се обърна и подвикна:
— Мари!
Прислужничката веднага дойде и младият мъж нареди:
— Започвай да сервираш.
Храната бе и вкусна, и изобилна. По едно време Ерик стана, огледа се и видя, че Катерина се усмихва на неуверената му стойка. Той се изкашля и когато разговорите понамаляха, каза: