Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли, мамо, колко е полезна тази лампа! — рекъл синът й. — Пък ти ме заричаше да я изхвърля!
— Аллах да умножи добрините си за този роб, но аз все пак не ща да го виждам! — отговорила майката.
После двамата яли и пили до насита, а което останало — запазили за следващия ден. Когато храната се свършила, Аля ад-Дин скрил под дрехата си една съдина и отишъл да търси онзи проклет евреин. Съдбата го довела до дюкяна на богобоязлив златар мюсюлманин на почтена възраст. Видял той момъка и запитал:
— Какво ти трябва, синко? Много пъти съм те виждал да минаваш край дюкяна ми и вършеше някаква работа с онзи евреин! Даваше му някакви неща! Май и сега имаш нещо и търсиш евреина! Но нима не знаеш, синко, че тези проклети евреи смятат, че им е позволено да си присвояват парите на мюсюлманите, вярващи в единния Аллах, и не могат да не мамят народа на Мохамед. Синко, ако имаш за продан, покажи ми го — ще ти претегля колкото струва по законите на Всевишния!
Аля ад-Дин измъкнал сребърната съдина и я подал. Старецът я взел, претеглил я и запитал:
— Колко ти даваше евреинът и ти същите ли съдини му продаваше?
— Да — отговорил момъкът, — съдините бяха точно същите и за всяка той ми даваше по един динар!
Старецът много се ядосал и викнал:
— Видя ли, синко, колко съм бил прав! Какъв разбойник е този евреин, който мами рабите на Аллаха! Той ти се е подигравал! Твоята съдина е от чисто сребро, то тежи толкова и толкова и струва цели седемдесет динара! Ако искаш, ще ти ги платя начаса!
Старецът преброил седемдесет динара на Аля ад-Дин, той ги взел, благодарил му за щедростта и за съвета, който му позволил да разкрие лъжата на евреина. И всеки път, когато се свършвали парите от една съдина, момъкът донасял и продавал на стареца друга. На двамата с майка му нищо не им липсвало, но те не се изкушили да живеят в показност и големи разходи. Аля ад-Дин изменил навиците си, престанал да се шляе с уличните момчета, а дружал само с хора добре възпитани. Всеки ден ходел на пазара, запознавал се с търговци, разпитвал за разни неща, стоки и търговия. Ходел и на пазара на златарите, гледал там как купуват и продават скъпоценни камъни. Когато се запознал в подробности с тях, разбрал, че плодовете, които бил донесъл от съкровищницата, не са стъкълца или кристалчета, както си мислел, а скъпоценни камъни, чиято стойност не може да се пресметне. Разбрал, че притежава огромно богатство и че най-едрият камък на пазара на скъпоценностите не можел да се сравни с най-дребното камъче, което притежавал…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ОСЕМНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че един ден Аля ад-Дин излязъл както обикновено от къщи, отишъл на пазара и чул глашатаят да вика:
— По заповед на царя на времената и владетеля на вековете нека всички затворят своите дюкяни, защото господарката Бадр Будур, султанската дъщеря, тръгва към хамама! Никой да не излиза от къщата си, да не отваря дюкяна си и да не поглежда през прозореца!
Аля ад-Дин се зачудил как да се изхитри и да зърне султанската щерка. Казал си: „Абе всички говорят за нейната хубост и най-голямото ми желание е да я видя!“ Решил да се скрие зад портите на хамама и да погледне от там царкинята, като влиза. Затичал се и застанал на такова място, че никой да не го види. По това време султанската дъщеря се спуснала в града, минала по пазарите и мегданите и се приближила до хамама. Когато влязла вътре, повдигнала покривалото от лицето си и то засияло и заблестяло по-ярко от слънчеви лъчи. Когато Аля ад-Дин видял този възвишен образ, умът му бил запленен от девойката, любовта към нея го подлудила, страстта грабнала сърцето му. Върнал се той у дома и влязъл при майка си объркан, загубил ума и дума. Майка му го заговорила, но той стоял като глухоням и не й отвръщал. Тя сложила обяда, а той продължавал да мълчи. Тогава тя запитала:
— Какво има, синко? Боли ли те нещо? Какво ти се е случило? Говоря ти, а ти мълчиш и кахърен стоиш!
Дотогава Аля ад-Дин си мислел, че всички жени са като майка му грозни бабички. Вярно, чувал бил хората да говорят за хубостта на султанската дъщеря, но не разбирал какво значи хубост. Майката започнала да го убеждава да хапне някоя хапка. Той хапнал малко, после си легнал, но цяла нощ се въртял от бедро на бедро и не притворил клепачи. Майка му го видяла на какъв хал е, и не можела да разбере какво му е. Помислила, че синът й е болен, и рекла: