Спомен за светлина

- Да ме изгори дано, ще го _схванете_ това - заговори им високо. - Не че ми пука, че ще ви убият, обаче нали аз трябва да го кажа майките ви. А не искам. Мразя да се чувствам гузен, тъй че внимавайте!

- Лорд Каутон? - попита момъкът, който му беше дал тоягата си.

- Не съм… - Мат спря. - Добре де, какво има?

- Не може ли просто да се научим с меча?

- Светлина! Как се казваш?

- Сигмонт, сър.

- Е, Сигмонт, колко време имаме според теб? Сигурно можеш да идеш да поговориш с Властелините на ужаса и Тварите на Сянката и да ги помолиш да ми дадат още няколко месеца, за да мога да ви обуча, а?

Сигмонт се изчерви, а Мат му върна тоягата. „Градски момчета.” Въздъхна.

- Вижте сега. Искам само да можете да се защитите. Нямам време да ви направя велики воини, но _мога_ да ви науча да действате заедно, да поддържате строя и да не отстъпвате, когато дойдат тролоците. Това ще ви даде много повече от всяка префърцунена игра с меча, повярвайте ми.

Младоците закимаха неохотно.

- Продължавай с упражнението. - Мат избърса чело и погледна през рамо. Кръв и пепел! Гвардейците на Смъртната стража вървяха към него.

Грабна ашандарея и почти затича, сви покрай една палатка и едва не се сблъска с няколко Айез Седай. И Егвийн беше с тях.

- Мат? - попита тя. - Добре ли си?

- Проклетниците ме гонят - измърмори той и надникна иззад палатката.

- Кой те гони?

- Смъртната стража - отвърна Мат. - Трябваше да се върна в палатката на Тюон.

Егвийн махна с пръсти и другите жени се отдалечиха, освен двете й неизменни сенки - Гавин и онази сеанчанка.

- Мат - заговори Егвийн състрадателно, - радвам се, че най-после се вслуша в разума и напусна сеанчанския лагер, но не можа ли да изчакаш с бягството за _след_ битката?

- Извинявай - рече той, без да я слуша много. - Не можем ли да продължим към вашата част на лагера? Няма да ме проследят дотам. - Може би. Ако всички от Смъртната стража бяха като Карийд, може би щяха да го проследят. Карийд щеше да скочи след човек и в пропаст, само и само да го хване.

Егвийн тръгна отново, явно недоволна от него. Как можеха Айез Седай да изглеждат толкова съвършено равнодушни и все пак да покажат на човек, че не го одобряват? Като си помислиш, една Айез Седай сигурно също щеше да скочи в пропаст след човек, та макар и само за да му обясни - подробно - всички неща, които той прави толкова погрешно, че да се убие.

Жалко, че повечето му мисли напоследък включваха чувството, че той е човекът, скачащ в пропастта.

- Ще трябва да измислим как да обясним на Фортюона защо си избягал - заговори Егвийн, докато се приближаваха към айезседайския участък на лагера. Мат благоразумно го беше поставил възможно най-далече от сеанчанския. - Бракът ти е проблем. Съветвам те да…