Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

В уречения час мистър Пикуик и приятелите му, съпроводени от Даулър, се отправиха към тържествената зала и се подписаха в съответната книга — любезност, която накара Анджело Бантъм да изпадне в още по-голям възторг от преди. Пропуските за тазвечерното увеселение трябваше да са готови за цялата компания, но тъй като не бяха, мистър Пикуик реши (въпреки всички протести на Анджело Бантъм грижата да е негова), че ще изпрати Сам да ги вземе в четири часа следобед от къщата на церемониалмайстора на Куийн Скуеър. След като се поразходиха из града и единодушно стигнаха до заключението, че Парк Стрийт е също като отвесните улици, които човек вижда насън и не може да изкачи за нищо на света, те се върнаха в „Белият елен“ и изпратиха Сам да свърши уговореното от господаря му.

Сам Уелър си сложи шапката по много небрежно изискания начин, пъхна ръце в джобовете на жилетката си и се отправи с отмерена стъпка към Куийн Скуеър, подсвирквайки по пътя най-новите мелодии на деня, по най-последната им аранжировка за благородните инструменти устна хармоника и латерна. Щом стигна до посочения му номер на Куийн Скуеър, той спря да свирка и похлопа весело, в резултат на което мигновено се появи лакей с напудрена коса, великолепна ливрея и съразмерно телосложение.

— Тука ли живее мистър Бантъм, стари друже? — запита Сам Уелър без всякакво смущение от ослепителния разкош, появил се пред очите му в лицето на лакея с напудрена коса и великолепна ливрея.

— Защо питате, млади момко? — последва надменният въпрос на лакея с напудрената коса.

— Защото, ако е тука, идете при него с таз визитна картичка и му кажете, че мистър Уелър чака; хайде, ако обичате! — рече Сам. И като рече това, съвсем спокойно влезе в преддверието и седна.

Лакеят с напудрената коса тръшна много силно вратата и се смръщи много високомерно; но нито едното, нито другото привлече вниманието на Сам, който съсредоточено разглеждаше една махагонова поставка за чадъри с видими признаци на одобрение.

Отношението на господаря към визитната картичка вероятно разположи лакея с напудрената коса в полза на Сам, защото, след като я предаде и се върна, той се усмихна много дружелюбно и каза, че отговорът щял да е готов незабавно.

— Много добре — рече Сам. — Кажете на стария джентълмен да не се притеснява, че ще се изпоти. Нямам бърза работа, дългунести приятелю. Обядвах вече.

— Рано ли обядвате, сър? — попита лакеят с напудрената коса.

— Сякаш още по-добре се справям с вечерята, когато обядвам рано — отвърна Сам.

— Отдавна ли сте в Бат, сър? — запита лакеят с напудрената коса. — Не съм имал удоволствието да чуя за вас досега.

— Не съм се проявил още тук с нищо изключително — отговори Сам, — щото и аз, и другите важни особи пристигнахме едва снощи.