Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Скъпи мистър Кленъм, възможно е, понеже през деня мисля толкова много за вас — и някои други, — да не ми остават мисли за вас и за през нощта. Защото, трябва да ви призная сега, че страдам от носталгия, така горещо и искрено копнея за дома, че понякога, когато няма кой да ме види, чак си поплаквам. Не мога вече да понасям раздялата с дома. Малко ми поолеква на сърцето, когато се приближим до дома, па макар и с няколко мили, и въпреки съзнанието, че скоро пак ще се отдалечим. Колко мило и скъпо ми е мястото на нашата бедност и вашата добрина! О, така мило, така мило!

Бог знае кога бедното ви дете ще види Англия пак. Всички (освен мене) харесват живота ни тук и никой не прави планове за завръщането ни. Милият ми баща говори, че ще посети Лондон в края на идущата пролет във връзка с някакви финансови въпроси, но нямам никаква надежда, че ще ме вземе със себе си.

Постарах се да постигна напредък под ръководството на мисис Дженеръл и надявам се, че не съм вече така тъпа, както преди. Започнах да говоря и разбирам почти с лекота тези трудни езици, за които ви говорих. Когато ви писах миналия път, не си спомних, че вие знаете и двата; но си спомних по-късно и това ме насърчи в старанието ми да успея. Бог да ви благослови, скъпи мистър Кленъм, не забравяйте

Вашата вечно признателна

и любеща малка Дорит

П.П. И най-вече помнете, че Мини Гауън заслужава да запазите най-хубав спомен за нея. Колкото и високо да я цените, няма да е прекалено. Миналия път забравих да спомена мистър Панкс. Моля ви, ако го видите, предайте му сърдечния ми поздрав. Той беше много добър към малката Дорит.