Смърт заради смъртта

— Анастасия Павловна, оказа се, че от следователя Бакланов са били откраднати папки с дела. Той не е можел да намери сили у себе си да съобщи за това. Защото има вина — бил е много небрежен, когато е излизал, не е заключвал кабинета си и ключът на касата му постоянно си е стоял в ключалката. Сега се тръшка, но късно.

— И какво от това? — не го разбра Настя. — Ясно, кражба. И после какво?

— Откраднати са четири дела, едно от които е на Дима Красников, а в папката има сведения за осиновяването.

— Боже, какви усложнения! — въздъхна Настя. — Значи излиза, че сведенията от откраднатото дело са попаднали у Галактионов?

— Така излиза, Анастасия Павловна.

— Той ги е откраднал, така ли?

— Възможно е — съгласи се Миша. — Защо не?

— Но за какво са му на него?! — ядосано възкликна Настя. — За какво са му потрябвали тези дела? Впрочем не, Мишенка, не съм права, говоря глупости, а вие ме слушате и мълчите, вместо да ме поправяте. Какви други дела са откраднати?

— Ето, записал съм си. Първото е на Красников, опит за кражба. Второто — нападение на Спестовна банка, групово. Третото — битово убийство и самоубийство, делото е трябвало да бъде приключено поради смърт на лицето, подлежащо на подвеждане под наказателна отговорност, буквално на следващия ден е щяло да отиде в архива. Четвъртото е за особено злостно хулиганство, член двеста и шейсети, параграф трети, виновният е установен, още малко и е щяло да бъде предадено в съда.

— Мишенка, спешно ми намерете сведения за всички лица, фигуриращи в тези дела, освен Красников, разбира се. На крадците им е трябвало само едно дело, останалите са ги взели за прикритие, от онези, които са им били подръка, нали не са можели да избират. Ако Галактионов е имал нещо общо с открадването на тези дела, тогава е ясно откъде е имал информацията за осиновяването. И тогава е ясно каква е била сполучливата афера, която е спретнал точно преди да умре. И е ясно защо на никого не е казал за това. Всичките му афери са били негово собствено дело и наглед са били напълно законни. А кражбата на наказателни дела от кабинета на следовател е вече чужда тайна, за чието разгласяване човек може плати и с живота си. Освен това си е чисто престъпление, дори на олигофрен е ясно, че в този случай не е можел да се прави на преуспяващ бизнесмен. Нека опитаме да си изясним кое точно дело от четирите е трябвало да вземе крадецът — това може да е бил и самият Галактионов. А може само да е организирал кражбата. Трябва да разберем също защо го е направил. Тоест дали е търсил собствена изгода от това наказателно дело, или просто някой го е помолил да го открадне. Но че делото на Дима Красников е било в ръцете на Галактионов — в това вече почти не се съмнявам.

— А какво се крие зад вашето скромно „почти“?

— Допускам, че кражбата може да е извършил и Ликов. И сега да стоварва всичко върху Галактионов. Защо пък не? Тъй че сега ние с вас, Мишенка, ще изтегляме нишки от трите откраднати наказателни дела и към Ликов, и към Галактионов. Все някоя ще ни свърже с единия от тях. И освен това, Мишенка, посетете Шитова. С нея е разговарял Лепьошкин, тъй че ще ви бъде трудно, трябва положението да се оправи. Но постарайте се, моля.