Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Сега какво? — попита той.

Приклекнал, Пътника извади борова клонка от устата си и сви рамене.

— Ще следваме крайбрежието. Докато попаднем на селище.

— Значи на юг? Насочваме се на юг?

— Засега.

И се спусна по залесения склон. Ереко го последва и въздъхна от досада. О, Богиньо, защо ми проговори точно за този най-невъзможен човек? Защо наруши вековното си мълчание, за да ми кажеш: Този мъж ще донесе спасението ти, когато го довлякоха окован във вериги на Стената на бурите?

По това време Ереко отдавна бе загубил броя на годините, прекарани на Стената на бурите. Корелските зими бяха идвали и си бяха отивали. Бурите на Ездачите бяха изливали свирепостта си върху Стената като вълни от лед и ореоли светлина, проблясващи в нощното небе подобно северно сияние. Научил се беше да предусеща това бавно завихряне на сили, точно както предусещаше смяната на сезоните. Винаги се извиваше страшен вятър от юг и югозапад, толкова леден, че смразяваше дори неговите кокали, а на сутринта каменните парапети винаги бяха покрити със скреж. При най-тежките бури поривите на снега се блъскаха в Стената с невероятна сила, а Ездачите винаги следваха снега.

От няколко години на Стената се появяваха малазански войници. Идваха оковани във вериги — военнопленници. Корелските пазачи им хвърляха оръжия точно преди вълните от Ездачи да ги връхлетят. Справяха се добре. Най-смелите и най-хитрите обръщаха оръжията срещу себе си и оставяха част от стената неохранявана, докато не бъдат докарани нови попълнения. Малцина залягаха или хленчеха, когато Ездачите най-накрая се появяваха, яхнали заледени океански вълни, за да нападнат Стената. Това понякога се случваше и с Избрани. Та кой би могъл да се подготви за такава гледка? Сблъсък на Царства, ако можеше да се вярва на някои изследователи на теургията. Мощно настъпление на чуждо, особено магьосничество, пресрещнато от грубо упорство, смелост и войнствено настървение.

— Кой е този? — бе попитал той корелските си пазачи. Те веднага му отговориха, тъй като бе стоял на Стената по-дълго, отколкото повечето от тях бяха живели.

— Казват, че е малазански дезертьор — обясниха му те. — Заловен на кораб, който опитвал да премине блокадата. Морските пехотинци от Меър казаха, че се сражавал като тигър, така че запалили кораба под него и избягали. Казват, че чак тогава се усетил. Скочил във водата и доплувал до тях. Предадоха ни го, за да стои на Стената.

Ереко изгледа как пазачите завличат мъжа до един празен дълбей на няколкостотин хвърлея надолу по извивката на стената. Корелските стражи закопчаха оковите около глезените му на ръждясалите железни пръстени, поставени в гранитния плочник, след което освободиха ръцете му. Ереко погледна оковите около собствените си глезени и отново се ослуша за нежния глас на Чародейката. Но тя мълчеше. Не му се полагаха повече съвети.