Островът на изгубените [bg]

- Ами да, май бяхме приготвили една за хвърляне - каза Иви и също почервеня, а в гърдите й се разля непознато слънчево чувство. Тя смени темата:

- Още ли сглобяваш онази машинка?

- Да, искаш ли да я видиш?

- О, да - отвърна Иви и последва Карлос към задната част на къщата, по-далече от залата, в която се вихреше купонът. Карлос отвори задната врата, измъкна се навън и я задържа за Иви.

- Къде отиваме?

- В лабораторията ми - рече Карлос, извади кутия кибрит от джоба си и запали свещ, за да вижда пътя в обраслия с бурени заден двор.

- Какво?

- Научната ми лаборатория. Не се притеснявай, не принасям жаби в жертва или нещо подобно.

Иви се засмя колебливо.

Стигнаха до едно огромно, криво дърво, от чиито клони висеше въжена стълба. Карлос се закатери по нея.

- Всичко трябва да държа тук, в къщичката на дървото. Страх ме е на майка ми да не й хрумне някоя гениална идея и да превърне всичките ми химикали в грим и шампоани.

Иви тръгна по стълбата след него. Къщичката горе беше най-хубавата, която бе виждала. Имаше си миниатюрни кулички и балконче, което гледаше към тъмната гора долу. Когато влезе вътре, Иви зяпна. Стените бяха покрити с рафтове, по които стояха епруветки, колби и буркани с разноцветни светещи течности. В единия ъгъл имаше стар телевизор, накичен с петнадесетина различни антени.

- Какво е всичко това? - попита Иви и вдигна буркан, пълен с нещо бяло, подобно на сняг.

- А, това е от кабинета по химия. Натриев полиакрилат. Исках да видя дали може да се използва като гъба, ако се смеси с вода - обясни Карлос. - Ето, това исках да ти покажа.

Той измъкна отнякъде кутиестото нещо с жиците, което бе сглобявал в час.

- Мисля, че успях да накарам батерията да проработи.

Карлос натисна няколко копчета и бутна две-три лостчета. Кутията зашумя, после замря. По лицето му се изписа отчаяние. Опита пак. Този път от кутията излезе пронизително пиукане, после тя пак замря.

Той погледна Иви с неудобство.

- Съжалявам, мислех, че е готова.

Иви погледна черната кутия.

- А ако свържеш тази жица с тази тук? - предложи тя.

Карлос огледа жиците.

- Права си, объркал съм местата им.

Той размени жиците и натисна копчето за включване.

От кутията лумна силен електрически заряд и запрати Карлос и Иви към стената, от която те отскочиха и се строполиха на пода. Светлинният лъч проби паянтовия таван на къщичката, после покрива и изчезна в небето.

- О, Злодеида! - изруга Карлос.

- По гоблините! - кресна Иви. - Какво беше това?

Запрепъваха се към балкона на къщичката и вдигнаха погледи към небето, където светлинният лъч си проправяше път пред облаците, все по-нагоре и по-нагоре към самия купол!

Светлината мина през бариерата точно толкова лесно, колкото и през покрива на къщичката.

Блесна светкавица и земята се разтърси от свръхзвуков тътен. За момент можаха да погледнат през купола направо в нощното небе отвъд. Черната кутия започна да издава някакво странно пиукане.

Карлос и Иви се върнаха в къщичката и Карлос взе кутията. Този звук беше нов, преди не го беше издавала.