Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Бен се смути.
- Ами защото аз...
Док поклати глава.
- Извинявай, синко, но някога излизал ли си от замъка? Какво знаеш за кралството? Знаеш ли например, че братовчедите ни гоблини от Острова на изгубените искат да получат опрощение? Отдавна са заточени.
Членовете на съвета замърмориха помежду си. На Бен му беше ясно, че срещата върви на зле, и отчаяно взе да търси най-добрия изход. В бележките пред него не пишеше нищо за справяне с бунт на съвета.
Първо. Какво би направил баща ми?
Второ. Какво би направила майка ми?
Трето. Дали да избягам? Какво ще постигна?
Бен все още разсъждаваше върху вариант номер три, когато Сърдитко заговори:
- Ако ми позволите да ви прекъсна - започна той с вид, напълно противоположен на съседа му по маса, Щастливко. -
Както знаете, ние, джуджетата, от двадесет години работим в мините, вадим оттам диаманти и други скъпоценни камъни за короните и скиптрите на кралството, за не един и двама принцове и принцеси, които са се нуждаели от сватбен подарък или одежди за коронацията си - Бен се изчерви още повече, когато сведе поглед към излъсканите златни копчета на куртката си. Сърдитко го изгледа многозначително и довърши: - И през всичките тези двадесет години не сме видели една стотинка за труда си.
- Хайде, хайде, господин Сърдитко - рече Бен. - Сър.
- Само Сърдитко - сопна му се джуджето.
Бен погледна мишките.
- Може ли?
- Давай - каза Гус и скочи от книгата.
Бен придърпа кодекса на Аурадон към себе си и мишките се търкулнаха по гръб. После отгърна на задните страници, които бяха изпълнени с таблици.
- И така, Сърдитко, като гражданин на Аурадон, изглежда, и ти, и останалите джуджета имате право на два месеца отпуск, двадесет отделни почивни дни и неограничени болнични - той вдигна поглед. - Да ви звучи познато?
- Горе-долу - отвърна Док. Сърдитко скръсти ръце и пак изгледа Бен враждебно.
Бен затвори книгата с облекчение.
- Така че не може да се каже, че сте работили през всичките двадесет години, нали?
- Математиката няма нищо общо, млади човече. Или може би е по-правилно да кажа „млади звяре"? - извика Сърдитко иззад Док, който се опитваше да напъха шапката си в устата на Сърдитко.
- Принц Бен е достатъчно - каза Бен с тънка усмивчица. Нищо чудно, че джуджето се наричаше Сърдитко. Бен никога не беше срещал по-сприхава личност.
- Ако ми позволите и без да се обиждате, но малко се поуморихме да нямаме глас и официални договори - намеси се Срамежливко. Поне Бен си помисли, че е той, заради начина, по който се изчерви, докато говореше.
- В момента сте на среща на съвета, нали? Мисля, че това не може да се нарече липса на глас, а вие? - Бен пак се усмихна. „Два удара от два опита. Бум. Май ще се окажа по-добър в царуването, отколкото си мислех."
- Но какво ще стане със семействата ни, когато се пенсионираме? - попита Срамежливко, който не изглеждаше убеден в казаното от Бен.
- Сигурен съм, че баща ми има план за добруването на всички - каза Бен с надеждата това да е истина.
Едно гласче се извиси от масата. Бен се приведе напред, за да чува по-добре.
- А някой да е забелязал, че ние, помощниците, вършим цялата работа в това кралство? Понеже феята кръстница не харесва магията, ние, мишките, трябва да шием всички рокли! - каза Мери възмутено. Малката мишка се беше качила отново на книгата, за да я чуят. - И то на лапичка!
- Това е много... - започна Бен, но го прекъснаха. Срещата вече не беше под негов контрол. Това поне бе ясно.
- Да не говорим за горските животни, които поддържат домакинството на Снежанка - додаде Жак. - И те не са особено доволни.
Мери кимна.
- На Снежанка скоро ще й трябва цял нов гардероб за коронацията! Вашата коронация, смея да добавя!
Бен отчаяно започна да търси нещо, за което да се хване из бележките си.
- Всеки гражданин има право да подаде... да подаде...
- А аз все още събирам всичко за Ариел - изгъргори Флаундър. - Съкровищата й растат непрекъснато, но каква е ползата за мен?
Бен опита отново:
- Ползата е, че знаеш колко ценна е работата, която...
Флаундър продължи:
- А русалките организират подводни екскурзии през цялата година, без да вземат и стотинка от туристите. Даже в пиковия сезон!
Сестрите на Ариел закимаха възмутено и запляскаха с лъскавите си опашки по водата, така че масата се намокри. Когсуърт покри очи с ръка, а Люмиер го стисна за рамото в знак на подкрепа.
Бен кимна.
- Е, това определено е въпрос, по който си струва да...
- И ако ми позволите да добавя, този живот без магия се отразява на нервите ни - въздъхна Лъчезария. - Флора не може да шие, Фауна не може да готви, а аз не мога да чистя без вълшебната си пръчица. Ще откриеш нашата молба най-отдолу, мило момче.