![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
Зад мишките няколко от сестрите на Ариел (Бен така и не запомни коя коя е, особено пък с тези имена, започващи с А) и Флаундър се плацикаха в специална медна вана, докарана от видимо недоволния Когсуърт, който се мръщеше всеки път, щом капка вода пръснеше на пода.
- Внимавайте с плискането, моля! Тъкмо излъсках пода. Нали разбирате, че това не е курорт на плажа? Именно. Това е среща на Съвета. Кррррралския съвет -заяви бившият часовник, подчертавайки р-тата във всяка дума.
Адрина (или беше Адела?) само се засмя и плесна срещу него с голямата си мокра опашка.
В другия край на масата се скупчиха трите добри феи - Флора, Фауна и Лъчезария, с бузи, румени като ябълки, и весели усмивки под зелената, червената и синята шапки и съответните пелерини. Седяха до прочутия син джин на Аграба. Говореха си къде ще прекарат отпуските си. Феите предпочитаха горските полянки, докато джинът беше почитател на безкрайните пустини.
- Може би е време да започнем? - престраши се Бен след кратко прокашляне.
Изглежда, никой не го чу. Мишките се разсмяха на нещо, толкова силно, че паднаха по гръб и се затъркаляха по книгата. Даже Понго и Пердита - от контингента далматинци, освободили се от Круела, прихнаха с кратки весели излайвания. Както и да го погледнеше човек, това беше една щастлива група приятели. Бен започна да се отпуска.
И защо не? За разлика от небезизвестните злодеи, затворени на Острова на изгубените, добрите граждани на Аурадон изобщо не се бяха променили, сякаш последните двадедсет години бяха минали покрай тях, без да ги докоснат. На Бен му се налагаше да признае: всеки от кралските съветници изглеждаше точно така, както на снимките в албума за основаването на Аурадон, които бе изучавал. Мишките бяха все така дребни и сладки, далматинците - елегантни и красиви. Русалките, както и да се казваха, си оставаха свежи като водни лилии, а добрите феи направо пращяха от здраве. Дори джинът на Аграба изглеждаше по-спокоен. Сънливко бе все така мълчалив, но чаровен и макар Док да имаше няколко бели косъма повече в брадата си, Сърдитко изглеждаше почти весел.
Само дето...
- Какво? Няма сметанови пасти? - Сърдитко грабна една захаросана бисквита и изгледа подноса кръвнишки.
- Това е среща, не празненство - каза Док и изсумтя.
- Е, сега определено не е празненство - каза Сърдитко и взе да оглежда бисквитата. - Няма даже една боровинка или пък шоколадово парченце. Да не сме се събрали да обсъждаме бюджетни проблеми?
- Както бях започнал да казвам - прекъсна го Бен и отмести подноса с бисквитките по-далече от Сърдитко, - добре дошли всички! С това обявявам днешната среща на Кралския съвет за официално открита. Ще започваме ли? -попита Бен.
Главите около масата закимаха.
Бен хвърли поглед към бележките, които бе скрил под дясната си ръка. Дано да вършеше всичко правилно.
Покашля се.
- Отлично. И така.
- Няма ли да изчакаме баща ти, хлапе? - попита джинът и качи крака на масата. Откакто на магията и вълшебствата не се гледаше с добро око в Аурадон, той беше придобил човешки вид и вече не приличаше на син облак.
- Да. Къде е крал Звяр? - избълбука Флаундър.
- Баща ти няма ли да се присъедини към нас днес, Бен? - попита нежно Пердита.
По бузите на Бен пропълзя червенина.
- Не, съжалявам. Баща ми... тоест крал Звяр, ме, ъъъ, помоли аз да проведа днешната среща.
Всички се втренчиха в него. Мишките се изправиха. Бисквитата падна от ръката на Сърдитко.
- Както и да е - Бен отново се прокашля и се постара да си придаде увереност, каквато не усещаше. - Да се захващаме за работа.
Той се опита да спечели време. Погледна дебелия куп документи пред себе си. Петиции, писма, заявления и предложения от помощници от всички краища на кралството...
„Покажи им е кой е кралят." Това каза баща му.
Той опита отново:
- В качеството си на бъдещ крал на Аурадон проучих петициите ви и макар да оценявам предложенията, се боя, че...
- Петициите ни ли? Да не говориш за Закона за помощниците? -попита Сърдитко, раздразнен.
- Ъъъ, да, боя се, че не сме в състояние да препоръчаме изпълнението на молбите в тези петиции...
- Кои сте тези вие? - попита Мери.
Сънливко изглеждаше объркан.
- Ами предполагам, че имам предвид себе си. Тоест, искам да кажа, че разгледах вашите предложения за промени, но, изглежда, е невъзможно да бъдат одобрени като...
Една от русалките наклони глава настрани и попита:
- Невъзможно? Защо?