Островът на изгубените [bg]

Бен нервно въртеше пръстена със зверска глава около пръста си, докато чакаше членовете на Съвета да пристигнат тази сутрин и да заемат местата си около масата в заседателната зала на двореца. Напътствието на баща му кънтеше в ушите му. Действай с твърда ръка. Покажи им кой е кралят.

Той стисна и разпусна пръсти, и пак се сети за юмрука на баща си. Баща му не говореше безусловно, но въпреки това Бен се притесняваше. Реши, че просто ще се наложи да импровизира.

- Готов ли сте, сир? - попита Люмиер.

Бен си пое дълбоко дъх и се постара гласът му да прозвучи възможно най-сериозно.

- Да, въведи ги, ако обичаш.

Люмиер се поклони. Макар да бе минало много време от периода, който бе прекарал, омагьосан като свещник, и до ден-днешен в осанката му имаше нещо свещническо. За момент Бен с лекота си представи две пламъчета върху разперените му длани.

„Люмиер знае кой е и е щастлив, че е този, който е. Наистина ли е толкова по-трудно да си крал, отколкото свещник?"

За момент тази мисъл се стори успокоителна на Бен. Но после в залата започнаха да пристигат членовете на съвета и той откри, че в никого от тях няма нищо успокояващо.

Всъщност бяха страховити, помисли си той.

Не знаеше защо. Говореха си приятелски, обсъждаха резултатите от снощния турнир и чий отбор от Фантастичната турнирна лига е излязъл напред. Настаняваха се по местата си, разменяха клюки и си подаваха чаши с лютив сайдер и подноси със захаросани бисквитки, приготвени от дворцовия готвач.

Представители на помощниците, както обикновено, бяха седемте джуджета с миньорските си дрехи и вълнени шапки. До джуджетата (по-точно по ръба на дебелото издание на „Граждански права и задължения в Аурадон" на масата, понеже бяха твърде малки да седнат на стол) се бяха настанили онези същите три мишки, които бяха помогнали на Пепеляшка да спечели своя принц - хитрият Жак, дебеличкият Гус и сладката Мери. Мишите членове на съвета говореха с високи, пискливи гласчета, които на Бен понякога му бе доста трудно да разбере без комуникатора в ухото си, който превеждаше всичко, което казваха животните.

Всички на масата имаха по едно такова устройство в ухото. Те бяха сред малкото вълшебни неща, които се допускаха в кралството. Цвърченето на мишките, лаят на далматинците и бълбукането на Флаундър ставаха разбираеми единствено благодарене на устройството.