Тайната на забранената книга [bg]

Шест

Сега ще обясните — каза той грубо, блъскайки ме навътре в стаята, далеч от вратата. Обърна ми гръб и започна да перва копчетата на осветлението на стената едно след друго. Ред след ред вградени осветителни тела на тавана и стенни аплици блеснаха в магазина. Отвън прожектори окъпаха нощта в студено бяло.

— Да обясня? Какво? Вие обяснете! Защо ме излъгахте? Боже, просто не разбирам това място! По думите на Алина Дъблин изглеждаше като някакъв страхотен град, в който хората са много мили и всичко е толкова красиво, но тук нищо не е красиво и никой не е мил, и се кълна, че ще нанеса сериозна телесна повреда на следващия идиот, който ми каже да си ида у дома.

— Не мисля, че можете. Ами ако си счупите някой нокът? — Погледът, който ми хвърли през рамо, беше презрителен.

— Не знаете нищо за мен, Баронс. — Погледът, който му върнах, беше също толкова презрителен. Той свърши с включването на светлините и се обърна. Дръпнах се леко при вида му под блясъка на осветлението. Сигурно не го бях огледала много отблизо вчера, защото той не беше просто мъжествен и сексапилен, той беше чувствен по един изнервящ начин. Беше почти заплашителен. Тази вечер изглеждаше различен от вчера. Сякаш беше по-висок, по-жилав, по-зъл, кожата беше по-опъната по тялото му, чертите му бяха по-сковано изсечени, а скулите му бяха като остриета на това студено, арогантно лице, което представляваше такава невероятна смес от гени. — И какъв е произходът ви, все пак? — казах сприхаво, отдръпвайки се назад, за да оставя повече място между нас.

Баронс ме изгледа безизразно, изглеждайки стреснат от личния въпрос и за миг сякаш загуби отправна точка. Той помълча малко, все едно се колебаеше дали да отговори, но след миг сви рамене:

— Баски и келти. Пикти6, ако трябва да бъда по-точен, госпожице Лейн, но се съмнявам, че сте запозната с разликите.

Биваше си ме по история. Бях карала няколко курса в колежа. Бях запозната и с двете култури и това обясняваше много. Престъпници и варвари. Сега разбирах леко екзотичния наклон на тъмните очи, тъмнозлатистата кожа, лошото отношение. Не мислех, че може да има по-примитивно чифтосване на гени.

Не мислех, че съм произнесла последната си мисъл на глас, докато той не каза студено:

— Сигурен съм, че някъде има. Ще ми кажете какво видяхте отвън, госпожице Лейн.

— Не видях нищо — излъгах. Истината беше, че не можех да видя смисъл в това, което бях видяла и нямах настроение да го обсъждам. Бях уморена и очевидно бях яла развалена риба за вечеря. В допълнение към хранителното отравяне, скърбях, а скръбта прави странни неща с главите на хората.