![Тайната на забранената книга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/9/tajnata-na-zabranenata-kniga-bg-download.jpg)
Тайната на забранената книга [bg]
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Треска #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1179-7
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Тайната на забранената книга [bg]». Краткое содержание книги:
Той издаде нетърпелив звук.
— Нямам търпение за лъжи, госпожице…
— Quid pro quo7, Баронс. — Получих детинско удовлетворение да го отрежа. Изражението на лицето му говореше красноречиво, че никой никога не го беше правил. Преместих се към една от зоните за разговори, пуснах торбата с покупки и чантата си на масата и потънах в кожения диван с цвят на камила. Реших, че трябва да се настаня удобно, защото нямаше да си тръгна, докато не получех някои отговори, а какъвто упорит и тираничен беше Джерико Баронс, можехме да откараме с това цяла нощ. Подпрях красивите си сребристи сандали на масичката за кафе и кръстосах глезени. Мама сигурно би ми прочела конско, че седя по този начин, но тя не беше тук. — Вие ще ми кажете нещо и аз ще ви кажа нещо. Но този път ще трябва да докажете казаното, преди да ви дам нещо в замяна.
Връхлетя ме, преди мозъкът ми да отбележи факта, че идва към мен. За трети път правеше този номер и той вече остаряваше. Баронс беше или олимпийски спринтьор, или поради факта че никога преди не ми бяха скачали, не можех да схвана колко бързо се случва. Нападенията му бяха много по-бързи, отколкото инстинктите ми да реагирам.
Стиснал устни и с лице, опънато от ярост, той ме измъкна от дивана и след като хвана с едната си ръка косата ми, стисна гърлото ми с другата и започна да ме избутва назад към стената.
— О, давайте! — изсъсках. — Просто ме убийте и да се свършва с това! Избавете ме от нещастието ми! — Липсата на Алина беше по-лоша от нелечима болест. Поне когато си в краен стадий, знаеш, че болката ще спре най-сетне. Но нямаше светлина в края на моя тунел. Скръбта щеше да ме измъчва, ден и нощ, нощ и ден. И въпреки че може би се чувствах сякаш умирам и че вероятно дори да ми се искаше да съм мъртва, едва ли щях да умра. Щеше да се наложи да продължа напред с прогорена дупка в сърцето ми завинаги. Щеше да ме боли за сестра ми до деня, в който умра. Ако не знаете какво имам предвид или ако мислите, че съм мелодраматична, тогава никога не сте обичали истински никого.
— Нямате предвид това.
— Както казах, вие не ме познавате.
Той се изсмя.
— Погледнете ръцете си!
Погледнах. И двете бяха обвити около предмишницата му. Красиво лакираните в розово нокти с матирани върхове, бяха свити като нокти на хищна птица в костюма му, опитвайки се да разхлабят захвата му. Не бях осъзнала, че съм ги вдигнала.
— Познавам хората, госпожице Лейн. Някои мислят, че искат да умрат, понякога дори казват, че искат да умрат. Но никога нямат предвид това. В последната минута те квичат като прасета и се бият като дяволи. — В гласа му се усещаше горчивина, сякаш го знаеше от собствен опит. Внезапно вече не бях толкова сигурна, че Джерико Баронс не е убиец.
Блъсна ме в стената и ме задържа там, с ръка на гърлото ми, тъмният му взор се местеше неспокойно по лицето ми, по врата, по гърдите ми, които се вдигаха и спускаха под дантелената камизола. Главно по гърдите ми. Можех да изсумтя, ако имах кислород в достатъчни количества. Нямаше начин Джерико Баронс да мисли, че съм привлекателна. Не можеше да сме по-малко един за друг. Ако той беше Антарктида, аз бях Сахара. Какво му ставаше? Дали не беше някаква нова тактика, с която щеше да ме заплашва? Изнасилване, вместо убийство? Или просто вдигаше мизата и на двете?
— Ще ви попитам още веднъж, госпожице Лейн и предлагам да не си играете с мен. Търпението ми е извънредно крехко тази вечер. Трябва да се занимая с много по-неотложни въпроси от вас. Какво видяхте отвън?
Затворих очи и обмислих възможностите си. Имам проблем с гордостта. Мама казва, че това е специалното ми малко предизвикателство. След като в началото бях заела толкова силно предизвикателна позиция, всяко съдействие сега щеше да е отстъпление. Отворих очи.
— Нищо.
— Колко жалко! — каза той. — Ако не сте видели нищо, нямам полза от вас. Ако сте видели нещо, имам. Ако сте видели нещо, животът ви не значи нищо. Ако сте видели нещо, животът ви…
— Разбрах същината — изстъргах. — Повтаряте се.
— Е? Какво видяхте?
— Пуснете врата ми! — Трябваше да спечеля време. Той ме пусна и аз се олюлях. Не бях осъзнала, че ме държи на пръсти за врата, докато не усетих как петите ми срещнаха пода във внезапна нужда от стабилност. Разтрих врата си и казах раздразнено: — Сенки, Баронс. Това е всичко, което видях.
— Опишете ми тези сенки!
7
В буквален превод от латински е нещо за нещо, услуга за услуга. — Б.пр.