Ноктите на Помирителя [bg]

— Странен човек си — въздъхна Йонас.

— Не, ти си по-странен. Не искаш хората да го знаят, но си чужденец.

— Какоген? — усмихна се Йонас.

— Не, чуждоземец.

Йонас първо поклати глава, но после кимна.

— Да, предполагам, че съм такъв. Но ти имаш талисман, който има власт над тези кошмарни същества и си открил огромно сребърно съкровище. Ала разказваш за това, все едно че обсъждаш какво ще е времето утре.

Отхапах залък хляб.

— Да, доста странно е — съгласих се аз. — Но най-странното нещо не съм аз, а самите Нокти. Колкото до това, че ти разказвам за тях, не виждам повече причина да крия. Можех да открадна златото ти, да го продам и да пропилея парите. Но това няма да е същото, както ако някой се опита да открадне Ноктите. Не знам какво ме кара да мисля така, но съм убеден, че който ги вземе, ще го сполетят големи беди. Казах ти вече, че Аджиа ги беше откраднала. Колкото до среброто…

— И тя ги сложи в твоя джоб?

— В торбичката, която виси на колана ми. Спомняш си, че нейният брат трябваше да ме убие, нали? След това те щяха да вземат Терминус Ест и одеждите ми. Аджиа щеше да има меча, дрехите ми и реликвата и можеше да се представя под мое име, а всичко, което извършва, да се приписва на мен. Спомням си…

— Какво?

— Пелерините. Те ни спряха, когато се опитвахме да се измъкнем. Йонас, как мислиш, могат ли някои хора да четат мисли?

— Разбира се.

— Не всички са толкова сигурни. Учителят Гурлойс споделяше подобна мисъл, но учителят Палемон не искаше дори и да чуе. И все пак си мисля, че върховната жрица на Пелерините можеше да го прави или поне притежаваше такава дарба. Тя знаеше, че Аджиа е откраднала нещо, не аз. Тя я накара да се съблече, за да могат да я претърсят, но не и мен. По-късно тяхната катедрала беше разрушена и мисля, че това стана, защото загубиха покровителството на Ноктите. Все пак всички знаеха, че това е катедрала на Ноктите.

Йонас кимна замислено.

— Не исках да те питам за това, което ми разказа. Интересува ме твоето мнение за стъпките, които чух. Всички хора знаят, че Еребус, Абая и другите същества от морските дълбини някой ден ще излязат на сушата. Затова исках да те попитам за тях. Струва ми се, знаеш много повече неща от обикновените хора.

Лицето на Йонас, което преди беше открито, изведнъж придоби тайнствено изражение.

— Защо мислиш, че знам нещо повече от останалите?

— Защото си бил моряк и защото при портата ми разказа историята за фасула. Може би си виждал кафявата книга, която чета горе в стаята. В нея се разказва за всички тайни на света или поне коментарите на влъхвите за тях. Не съм я прочел цялата, дори и до половината не съм стигнал, макар и с Текла да четяхме по една глава за няколко дни и след това да обсъждахме прочетеното. Забелязах също така, че всички обяснения в тази книга са много прости, сякаш са написани за деца.