Ноктите на Помирителя [bg]

Йонас уви боздугана в един парцал и го запрехвърля от ръка на ръка.

— Това май са повече въпроси, а не един. Единственият, на който мога да ти отговоря със сигурност, е вторият. Ще предположа за другите два, а след това разчитам, че ще изпълниш обещанието си. Не искам повече да обсъждаме тези неща. Отговарям на последния ти въпрос. Древните властелини са използвали хора за войници. Но армията, която създали чрез хуманизиране на животни и разбира се, чрез тайно превърнати в чудовища хора, се оказала много по-дееспособна и лоялна. Логично и разбираемо е, след като населението мразело своите управници, а още по-силно ненавиждало техните слуги, които не били човеци. Затова тези войници са можели да издържат и да оцеляват при много по-тежки условия, отколкото обикновените войници. Може би затова са ги използвали в Стената. Не знам, възможно е да съществува съвсем различно от моето обяснение.

Йонас замълча, отиде до прозореца, но не погледна към улицата, а нагоре към небето.

— Не знам дали и твоите маймуночовеци не са някакъв хибрид. Този екземпляр, който аз видях, твърде много приличаше на човек, като се изключи, разбира се, светещата му кожа. В такъв случай съм принуден да се съглася с теб, че това са човешки същества, които са претърпели някакви промени в резултат на живота си под земята и контакта си с реликвите на погребания град. Ърт е доста стара планета и без съмнение крие несметни съкровища от отдавна отминали времена. Златото и среброто не се променят, но техните пазители могат да претърпят странни метаморфози за разлика от тези, които правят вино от грозде или перли от стрити миди.

— Но защо ние, което сме свикнали с падащия всяка вечер мрак, не сме се променили?

Йонас не ми отговори и аз си спомних, че му обещах да не го питам нищо повече. Все пак, когато ме погледна, съзрях нещо в очите му, което ми казваше, че е глупаво да задавам подобен въпрос. Всъщност и ние се бяхме променили.

— Добре — прекъснах най-накрая мълчанието. — Не са длъжен да ми отговаряш. Но какво ще кажеш все пак, как могат войниците, които са само хора, да се изправят срещу морските чудовища?

Йонас отново се обърна към прозореца и погледна нагоре.

— Ти беше прав, че Еребус и Абая са огромни като великани. Признавам, че съм изненадан. На повечето хора въображението е прекалено слабо, за да си представят нещо толкова голямо. Те смятат чудовищата за не по-големи от техните къщи. Истинските им размери са толкова големи, че докато са на този свят, те не могат да напуснат водата, защото собственото им тегло ще ги смаже. Не си мисли, че ще атакуват Стената с голи ръце или пък ще мятат огромни камъни срещу нея. Но чрез начина си на мислене те си спечелват верни слуги, които могат да хвърлят срещу всичко, което се окаже техен противник.

Йонас се обърна, отвори вратата на хана, излезе навън и се вля в суматоха на улицата. Аз останах там, където бях, облегнал лакът на масата, на която бяхме закусвали. Изведнъж си спомних съня, който бях сънувал, когато спах на едно и също легло с Баландер. Тогава думите на жената-чудовище бяха: „Земята няма да може да ни издържи.“