Петият гроб отвъд светлината [bg]

— Довери ми се. Посещавал съм такъв клас задочно.

— От затвора? — попитах, шокирана.

— И имам много опит в тази област.

— Бил си затворен десет години. Колко опит може да имаш?

Когато ритнах отново, той улови глезена ми и постави крака ми отново на масата, докато търсеше перфектния инструмент, за каквато там мрачна машинация си беше наумил. Той вдигна нещо. Беше сребристо и лъскаво, и притеснително.

— Ще трябва да вкарам това вътре.

— Не! — казах, изведнъж смеейки се толкова силно, че коремът ме заболя.

Държейки глезена ми с една ръка, той метна това оборудване настрани и взе нещо друго, държейки го ниско, криейки го от погледа ми. После се обърна към мен, ставайки още по-сериозен.

— Трябва да ми се довериш. — Той се приведе по-близо, гледаше ме изпод мигли. — Без да трепваш — каза той, меко предупреждение отекваше в тона му. — Това е игра без трепване за концентрация и контрол.

— Рейес, няма да…! — Ахнах силно, когато нещо гладко и студени се намести между краката ми. Забих крак в рамото му като гаранция срещу каквото и да беше планирал.

Той мушна прибора съвсем малко вътре, карайки рязка електрическа вълна да се забие в мен, после коленичи и леко прокара език по чувствителните ми гънки. Великолепна топлина се надигна с всяко докосване, с всяко мушване, насъбирайки се дълбоко в корема ми, моментално надигайки се и пулсирайки.

Не беше излъгал. Очевидно имаше опит. Знаеше точно какъв натиск да приложи, кога да проникне по-дълбоко, колко дълго да остане там. Гърчех се под експертното му докосване, сграбчих шепи коса, умолявах за освобождение. Той разтвори краката ми още повече с раменете си, смучеше нежно, докато бях погълната от течен огън. Очаквах да проникне в мен, да ме превземе, да задоволи и себе си, но той не го направи. Отведе ме по-близо до ръба. Нагорещена до червено жарава се разпростря отново в мен, изгаряйки плътта ми отвътре. А после пипалата, които се виеха в мен излязоха от тялото ми и влязоха в неговото. Усетих го в минутата, в която удоволствието му срещна моето. Чух тихо ахване. Усетих студен приток на въздух, когато вдиша.

Той махна играчката си и я замени с пръстите си. Точно както аз можех да усетя реакциите му, той можеше да почувства моите. Яздеше същата вълна като мен. Поглъщайки същата изгаряща топлина, същата енергия. Контактът на душите ни предизвика триене, хапеща възбуда, докато той ме побъркваше, докато сладкото парене на оргазма не ме разтресе. Стиснах зъби, стегнах се, когато се разби в мен и потопи всяка клетка на тялото ми в топъл мед.

Със стон, Рейес се пресегна надолу, за да довърши онова, което връзката ни бе започнала. Сграбчих шепа от косата му и поднесох устата му към моята и с тих стон, той обви свободната си ръка около мен, задържайки ме до себе си, докато изливаше семето си върху корема ми. Той потрепери от силата на оргазма си, дишането му бе тежко, мускулите му бяха като от мрамор, докато бавно не се отпусна до мен.