Парижка вендета [bg]

— Не сме ви предали, лорд Ашби — настоя корсиканецът.

— Самнър, моля те да информираш господата какво си открил — все така хладно каза Ашби.

Тъмната фигура посочи с фенерчето Густав.

— Шест сандъка, заровени в двора на тоя мошеник — заяви Самнър, замълча за момент и добави: — Пълни със златни кюлчета, маркирани с пречупени кръстове.

Ашби замълча, наслаждавайки се на новината. До този момент не знаеше какво има в сандъците. Докато предлагаше гостоприемството си на корсиканеца, Самнър Мъри и синовете му бяха открили къщата на Густав в покрайнините на Бастия, доказвайки правотата на подозренията му. Докато яхтата плаваше на север, фамилията Мъри беше поела по крайбрежната магистрала, а мистър Гилдхол си беше направил труда да разкопае гроба.

— Аз бях честен с вас — обърна се към двамата лъжци Ашби. — Предложих ви процент от намереното и щях да изпълня обещанието си. Но вие предпочетохте да ме измамите, следователно не ви дължа нищо. Оттеглям предложението си за един милион евро.

Беше си направил труда да се запознае с прочутата корсиканска вендета — кървавата вражда между местните фамилии, след която оставаха трупове като след гражданска война. Обикновено започвала от дребни спорове за чест и продължавала в течение на десетилетия. Да Джентиле и Да Маре се бяха избивали в продължение на векове. Част от жертвите на тази война лежаха тук наоколо. Официално вендетата вече не съществуваше, но корсиканската политика продължаваше да прибягва до нея. Насилието и убийствата бяха ежедневие, а политическата тактика дори си имаше име: „Уреждане на сметки“.

Дойде времето и тази сметка да бъде уредена.

— При нормални обстоятелства щяхте да си имате работа с адвокатите ми — подхвърли той.

— Ще ни съдите ли? — изненадано го погледна корсиканецът.

— Не, разбира се.

— Слава богу, защото вече започвах да се чудя — ухили се дребничкият мъж. — Не можем ли да постигнем някакво споразумение? Ние все пак предоставихме част от отговора. Не можем ли задържим парите, които вече ни дадохте?

— Това би означавало да ви простя измамата.

— Измамата е в кръвта ми — сви рамене корсиканецът. — Безсилен съм пред нея. Какво ще кажете за половината сума?

Ашби видя как Гилдхол бавно се отдалечава от двамата мъже. Самнър и синовете му вече го бяха направили, усещайки какво ще последва.

— Половината ми се струва множко — промърмори той. — Какво ще кажете за…

В нощния въздух проехтяха два приглушени изстрела. Корсиканците се олюляха и рухнаха в разкопания гроб с пробити от куршумите на Гилдхол черепи. Сметката беше уредена.

— Заровете ги и направете необходимото за заличаване на следите — сухо нареди Ашби. Знаеше, че мъжете от фамилията Мъри щяха да се справят. — Колко време ще ни трябва да приберем златото? — обърна се той към Гилдхол.