Парижка вендета [bg]

Джеспър започна да влачи единия от чувалите към вратата.

— Дошли са с яхта — добави Торвалдсен. — Утре ще я открият изоставена някъде в Йоресунд, далеч оттук.

— А сега какво мислиш да правиш? — попита Малоун.

Торвалдсен изведнъж задиша учестено и Сам разтревожено го погледна.

— Ашби предпочита да се сдобива със съкровища и произведения на изкуството, които или са неизвестни, непотърсени, или крадени — отвърна накрая Торвалдсен. — По този начин избягва юридическите битки, адвокатите и най-вече пресата. Аз си направих труда да проуча „Търсачи на изгубени антики“. Оказа се, че действат отдавна и го правят доста умно, като крадат онова, което вече е откраднато. Човекът на Ашби се казва Гилдхол и още работи за него. Непосредствено след разкриването на „Търсачите“ Кабрал бил нает от Ашби за изпълнението на някои по-специфични задачи, а именно прибирането на неща, останали извън полезрението на специализираните органи. Ашби притежава техния списък, който е наистина внушителен. Но той може би вече се е заел с нещо много по-мащабно. — Торвалдсен се извърна към Сам. — Твоята информация е много полезна. До този момент не виждам грешка в анализите ти за Ашби.

— Но не виждаш и финансова конспирация, така ли? — подхвърли Малоун.

— Ашби има приятели навсякъде — сви рамене датчанинът. — Нищо чудно, тъй като е собственик на една от най-големите английски банки. Честно казано, моето разследване се ограничава само до връзките му с Кабрал…

— Но защо са тези игри? — прекъсна го Малоун. — Защо просто не го убиете? Така ще сложите точка на всичко.

Отговорът беше очевиден за Сам.

— Защото ми вярвате — забързано рече той. — Защото знаете, че конспирация съществува!

Лицето на Торвалдсен светна от задоволство за пръв път от доста време насам.

— Никога не съм казвал, че не ти вярвам.

— Какво знаеш, Хенрик? — попита Малоун. — Ти никога не действаш на тъмно. Кажи ми какво криеш!

— Сам, помогни на Джеспър да пренесе втория труп до лодката — обърна се към Колинс Торвалдсен. — Моят приятел остарява, макар да не го признава. Вече не е пъргав както някога.

На Сам не му стана много приятно, но си даде сметка, че Торвалдсен иска да говори с Малоун насаме. Все пак беше външен човек и не можеше да има претенции. И тук, както в Сикрет Сървис, той беше дребна риба. Беше изпълнил молбата на Торвалдсен да се свърже с Малоун, но и му беше помогнал при неутрализирането на нападателите в книжарницата. Тоест беше доказал, че има качества. В първия момент понечи да протестира, но после се отказа. През последната година беше казал твърде много неща на началниците си във Вашингтон, което бе достатъчно, за да го уволнят. Отчаяно му се искаше да участва в плановете на Торвалдсен. Преглътна гордостта си и се подчини.

Когато Джеспър се върна, той пристъпи към него.

— Нека ти помогна.

Малоун проследи с очи първия му опит да се докосне до труп в найлонов чувал, после подхвърли: