Парижка вендета [bg]

Корсиканецът се наведе и затвори тънката книжка.

— Вие сте страшно убедителен, лорд Ашби.

— Всеки си има цена.

— Римските цифри са ясни. На най-горния ред са номерата на страниците. На средния е броят на редовете, а най-отдолу е посочена позицията на думата. Трите реда са свързани по диагонал.

Ашби мълчаливо наблюдаваше как корсиканецът разгръща старата книга и намира страница 95, ред 4, дума 7.

— „Санта“ — промърмори той. — Дума без смисъл. Но ако към нея прибавим съседните две думи, получаваме „Кулата „Санта Мария“.

Изчисленията бяха повторени още четири пъти.

Кулата Санта Мария, манастир, гробище, маркер, Меневал.

— Добре подбрана книга — констатира Ашби. — Текстът обхваща заточението на Наполеон на остров Света Елена, плюс ранните му години в Корсика. Всички думи са тук. Онзи германец никак не е бил глупав.

— Тайната му е останала неразкрита цели шейсет години — кимна корсиканецът и се облегна назад. — Но сега тя е пред очите ни.

Приятелската усмивка на Ашби имаше за цел да разведри атмосферата.

Корсиканецът сведе поглед към парите.

— Вие със сигурност сте богат човек, лорд Ашби — каза той. — Защо ви е това съкровище?

— А ти защо питаш?

— Издирвате го просто ей така, за удоволствие?

В главата на Ашби изплуваха тайните планове, свързани с добре пресметнат риск.

— Изгубените неща винаги са ме интересували — отвърна той.

Яхтата спря.

— А аз търся за пари — усмихна се корсиканецът и вдигна пачка евро. — Не притежавам такава голяма яхта като вашата.

Ашби с облекчение установи, че тревогата по време на плаването му от Франция най-после започва да се стопява. Целта беше близо. Но той изобщо не беше сигурен, че цената си струва. Това е проблемът при изгубените неща — понякога целта не оправдава средствата.

Сегашният пример беше типично доказателство.

Никой не знаеше дали шестте дървени сандъка чакат да бъдат открити и какво има в тях. Може би щеше да се окаже, че съдържат сребърни съдове и няколко златни бижута. Нацистите грабели каквото им попадне. Но той не се интересуваше от дреболии, а корсиканецът грешеше. Съкровището му трябваше, и то страшно много.

— Къде сме? — най-после попита гостът.

— На север от Макинаджо.

Районът на Кап Корс над Бастия беше осеян със стари наблюдателни кули, изоставени манастири и римски църкви. Най-северната му част беше обявена за национален резерват, с малко пътища и още по-малко хора. Там беше царството на чайките и кормораните. Ашби си беше направил труда да проучи географията на мястото. Кулата „Санта Мария“ представляваше полусрутена триетажна сграда, която се издигаше в морето, на няколко метра от брега. Била построена от генуезците през XVI в. като наблюдателен пост. На стотина метра от брега се намираше параклисът „Санта Мария“, построен през XI век. Някогашен манастир, днес той беше туристическа атракция.