Парижка вендета [bg]

16

Ашби ликуваше. Златото на Ромел беше на сигурно място в трюмовете на „Архимед“. По груба сметка стойността му беше някъде между шейсет и седемдесет милиона евро, а може би и сто, предвид поскъпването му на международните пазари. Прогнозата на лъжливия корсиканец се беше оказала точна. Планираше да го разтовари в Ирландия и да го остави на съхранение в някоя от банките си, далеч от очите на британските инспектори. Не беше необходимо да го обръща в кеш. Поне засега. Цената му продължаваше да се покачва, освен това златото винаги си е добра инвестиция. В момента той притежаваше достатъчно количество от него, за да финансира евентуална бъдеща операция.

Общо взето, нощта беше отлична. Ашби се насочи към големия салон на яхтата. Чашата с рома на корсиканеца все още стоеше на масичката между кожените канапета. Ашби я взе, излезе на палубата и я хвърли в морето. Беше отвратен от мисълта, че може да пие от същата чаша, която беше използвал онзи лъжец и измамник. Наглият тип беше планирал да задигне златото плюс неговия милион евро. И дори когато осъзна, че е разкрит, пак продължи да лъже.

— Сър?

Обърна се. Гилдхол стоеше на вратата на салона.

— Тя е на телефона.

Очакваше обаждането й. Влезе в съседната стая — уютно и добре затоплено помещение с полирана ламперия, удобни меки мебели и шкафове с инкрустации. Седна на едно от креслата и вдигна слушалката.

— Добър вечер, Греъм — прозвуча гласът на Елиза Ларок.

— Още ли си във въздуха? — попита на френски той.

— Да. Но полетът се оказа много приятен. Синьор Мастрояни се съгласи да подпише съглашението. Ще депозира парите незабавно, така че очаквай трансфер.

— Инстинктът не те подведе, а?

— Той ще бъде отлично попълнение. Проведохме един много хубав разговор.

Ако не друго, Елиза Ларок умееше да убеждава. Беше се появила в английското му имение и цели три дни бе излагала различните съблазнителни възможности. Проверката показа, че тя произхожда от стара и много богата фамилия. Корсиканските й предци бяха сред първите аристократи, които благоразумно избягали от Френската революция, а после се върнали в най-подходящия момент. Икономиката беше нейната страст. Притежаваше научни степени от три европейски университета и управляваше лично семейните концерни, действащи на пазара на безжичните комуникации, петролодобива и недвижимите имоти. Според списание „Форбс“ състоянието й надхвърляше двайсет милиарда. Лично той смяташе тази цифра за прекалено висока, но не пропусна да отбележи факта, че Ларок никога не я беше опровергала. Тя живееше в Париж и в семейното имение, разположено в долината на Лоара. Никога не се беше омъжвала — според него още един странен факт. Твърдеше, че любимите й неща в живота са класическата живопис и съвременната музика. Още една странна комбинация.